Определение № 2421 от 18.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 172/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца по делото Гаранционен фонд, чрез процесуален представител, за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение № 116 от 17.07.2024г. в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника. Счита, че размерът на същото не е съобразен с актуалната практика на ВКС, формирана с оглед Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. В тази връзка поддържа, че съдът не се е съобразил с отмяната на Наредба № 1/2004г. и е допуснал очевидна непропорционалност при определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство и положен труд от юристите, представляващи двете страни по делото. Сочи, че при неприсъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГФ, съдът е оценил работата на адвоката, представляващ ответника В. Р., на 1 626.34 лв.- възнаграждение за първа инстанция и 4 116.45 лв. - възнаграждение за касационното производство. Искането е да се измени решението в частта му за разноските и да се „отхвърли претенцията“ за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 300 лв. за първа инстанция и над 300 лв., разноски за касационното производство. Ответникът по молбата – В. А. Р., чрез процесуален представител, депозира становище, с което на първо място излага съображения за нейната недопустимост, доколкото молителят ГФ не е подал отговор на касационната жалба, не е участвал в открито съдебно заседание пред ВКС, не е взел становище по хода на делото пред ВКС, не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и не е представил списък за разноски по чл.80 ГПК. В евентуалност сочи неоснователност на молбата по чл.248 ГПК по съображения за фактическа и правна сложност на делото, като се позовава и на извършените от адвоката процесуални действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Неоснователни са възраженията на насрещната страна за нейната недопустимост. Сочените фактически основания във връзка с неучастието на молителя в касационното производство са неотносими към сочения порок. Липсата на заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е по основателността на искането, а твърдението, че молителят не е представил списък за разноски по чл.80 ГПК преклудира правото му да иска изменение на акта досежно произнасянето по претендираните от него разноски, а не по присъдените на насрещната страна, предмет на подадената молба по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Решение № 116 от 17.07.2024г. е отменено Решение № 260 от 03.07.2022 г. по в. гр. д. № 93/2022г. на Окръжен съд - Велико Търново в допуснатата до касационно обжалване част, с която след частична отмяна на Решение № 1102 от 30.09.2021г. по гр.д. № 919/ 2021г. на Районен съд – Велико Търново е осъден В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на В. А. Р. разноски в размер на 1 626.34 лв., и в частта, с която В. А. Р. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски над сумата от 592.86 лв., вместо което е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд против В. А. Р. иск с правно основание чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ за сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за неимуществени вреди по щета. Със същото решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на В. А. Р. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 626.34 лв. и сумата от 4 116.45 лв. – разноски за касационното производство. В мотивите към решението е установено, че претендираните от касатора Р. разноски за касационното производство в размер на 4 116.45лв. са сбор от заплатените 316.45 лв. за държавна такса и 3 800 лв. за адвокатско възнаграждение, срещу размера на което не е заявено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания. Отговорността за разноски е разпределена с оглед изхода на спора и такива са присъдени на касатора в съответствие с представените от последния списъци за разноски за съответните производства. Основният довод за исканото изменение на решението в частта за разноските, основаващ се на твърдението за игнориране от съда на актуалната практика на ВКС във връзка с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, довело до очевидна непропорционалност при определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство и положен труд от юристите, е неоснователен по следните съображения: При искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, какъвто е настоящият случай, размерът на същото с оглед критериите за прекомерност подлежи на преценка от съда само и единствено в случай на своевременно заявено от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В първоинстанционното производство процесуалният представител на ищцовата страна надлежно е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Като съобрази, че с постановеното от районния съд решение, по което изходът на спора съвпада с решението по настоящото дело, е уважено изцяло искането за присъждане на претендираната сума от 1 626.34 лв., заплатено от страната адвокатско възнаграждение, както и че срещу решението в тази част не е заявено искане на насрещната страна по чл.248 ГПК за изменението й, намира за изчерпан редът за произнасяне по надлежно заявеното възражение за прекомерност. Независимо от това, същото е и неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото - касае се за регресен иск с международен елемент в развилите се правоотношения, с представени с исковата молба многобройни доказателства, както и предвид извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба, ангажиране на доказателства, включително и гласни такива, участие в две съдебни заседания и изготвяне на писмени бележки. За касационното производство молителят Гаранционен фонд, ответник по касация, не е заявил възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, извод в постановеното решение, срещу който няма възражения. Това е достатъчно основание за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК и за неприложимост в случая на цитираното решение на СЕС и формираната в тази връзка практика на ВКС. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС