Определение № 50189 от 06.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 994/2022 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по искова молба на Д. Х. Г. по чл.47, ал.1, т.1 и 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 397 от 24.08.2012 г. по арб.д. № 397/2012 г. на „Арбитер Юстициариум“СНЦ в частта, с която Ж. Й. М. /наследодателка на ищцата/ е осъдена като солидарен длъжник да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 7157,17 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателно изплащане на сумата. Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение по повод изпълнително производство, образувано пред ЧСИ с рег.№292 и район на действие ХОС с оглед връчена й на 28.01.2022 г. покана за доброволно изпълнение. Счита, че решението е постановено при липса на подписано арбитражно споразумение между кредитора и наследодателката на ищцата– Ж. Й. М.. Освен това Д. Г. и нейната наследодателка не са били уведомявани за образуваното арбитражно производство. Поддържа доводи за нищожност на арбитражното решение. Претендира присъждане на разноски. От ответниците по иска „Профи Кредит България”ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД писмен отговор е подаден само от „Профи Кредит България”ЕООД, в който се изразява становище за недопустимост, евент. за неоснователност на молбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение следва да бъде подаден в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Сред приложените документи от арбитражното дело /съдържащи се по гр.д. № 9356/2012г. на СГС/ липсват доказателства решението да е било връчено от арбитражния съд на ответника по арб. дело Ж. Й. М.. Съобразно представените удостоверения за наследници, посоченото лице е починало на 23.01.2012 г., т.е. преди постановяване на арбитражното решение от 24.08.2012 г. Не са ангаржирани доказателства по самото арбитражно дело да е била конституирана като страна настоящата ищца, както и да са й връчвани съобщения, вкл. и за постановеното решение. От приложеното в копие /служебно изготвено с оглед прилагане на оригинала към т.д. № 823/2022г. на ВКС, II т.о./ изп.д. № 2013848040072 по описа на ЧСИ Р.А. се установява, че същото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9356/0212г. на СГС въз основа на арбитражното решение срещу длъжниците Ж. М. и Ц. Петрова, като на първата не е била връчвана покана за доброволно изпълнение. Съответно наследницата Д. Г. не е била конституирана и на нея също не е връчвана покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело се намира сигнал от 03.12.2021 г. с подател Д. Г. и адресат – Министъра на правосъдието, в който подробно самата ищца излага известните й факти относно образуването на второ изпълнително дело № 20199290401909 на ЧСИ Н.К. /след прекратяване на това пред ЧСИ Р.А. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, по което тя се явява длъжник в качеството си на наследник на Ж. М., относно размера на дълга, основанието за възникването му и др. Изрично Д. Г. посочва в сигнала, че й е известен връчен на дъщеря й Д. Г. /също наследник на Ж. М./ изпълнителен лист, издаден на 02.01.2013г. от СГС въз основа на решение № 397/24.08.2012г. по арб.д. № 397/2012г. на „Арбитер Юстициариум“СНЦ. Видно от изпълнителния лист той изцяло отразява диспозитива на арбитражното решение и съдържа идентификационни данни за последното – номер, дата, арбитражен съд, номер на арб.дело. Горните доказателства следва да се ценят във връзка със съдържащите се документи по гр.д. № 9356/2012г. на СГС, образувано по молба на „Профи Кредит България“ЕООД на осн. чл.51, ал.1 ЗМТА, по което е бил издаден и изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение. Видно от същите документи с молба от 16.09.2020г. Д. Г. е поискала снабдяване с копия от писмени доказателства по делото на СГС, като подробно е описала същите от т.1 до т.10, включително решение на арбитражния съд, искова молба от „Профи Кредит България“ЕООД до арбитражния съд, договор за револвиращ заем, протокол от заседание на АС и др. Във връзка с указания на СГС за уточняване на правен интерес за снабдяване с копия от тези документи Д. Г. в молба от 29.10.2020 г. изрично е заявила, че в качеството си на наследник на Ж. М. е засегната от образуваното изпълнително дело № 20199290401909 за необслужен от наследодателката кредит, за което задължение е бил издаден изпълнителен лист по делото на СГС. Съвкупната преценка на така посочените доказателства обуславя цялостен и непротиворечив извод, че ищцата Д. Г. е узнала за постановеното арбитражно решение № 397 от 24.08.2012г. по арб.д. №397/2012 г. на „Арбитер Юстициариум“СНЦ спрямо наследодателката й Ж. М. преди твърдяната дата 28.01.2022 г., а именно най-късно към датата на подаване на сигнала до МП на 03.12.2021 г. С оглед момента на подаването на исковата молба - 19.04.2022 г. същата се явява депозирана извън рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение