Определение № 102 от 20.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2336/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за допълване на определение № 220/10.01.14г. по т.д.№ 2336/13г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските. Ответникът В. М. К., [населено място] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е основателна. В съдебно заседание на 02.12.13г. пълномощникът на ответника по иска [фирма] е заявил претенция за присъждане на разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение. С определение № 220/10.01.14г. по т.д.№ 2336/13г. съставът на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане молбата на В. М. К. за отмяна на арбитражно решение № 596/05.07.12г. по арб.д.№ 596/2012г. на арбитър Б. Г., но е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. На основание чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК на молителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 393.33 лв. по Наредба № 1/2004г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд