Определение № 3850 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1, и т.2 във вр. с чл. 166, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. В. С., И. Б. О. и Б. В. К. и тримата от гр.Шумен, в качеството им на общински съветници в Общински съвет Шумен, чрез адв. А. Дочев от Адвокатска колегия – Шумен срещу: определение № 36 от 09 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 529/2025 год. по описа на Административен съд гр.Шумен и определение № 37 от 09 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 529/2025 год. по описа на Административен съд гр.Шумен. С обжалваното определение № 36 от 09 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 529/2025 год. състав на Административен съд гр.Шумен е оставил без разглеждане жалбата на С. В. С., И. Б. О. и на Б. В. К., и тримата от гр.Шумен, в качеството им на общински съветници в Общински съвет Шумен, срещу Наредба за организацията на движението на територията на Община Шумен, приета с решение №558 по протокол №25 от 30 – 31 октомври 2025 год. на Общински съвет Шумен, в оспорените й части като процесуално недопустима и е прекратил производството по административно дело № 529/2025 год. по описа на съда само в частта относно подадената жалба против оспореният подзаконов нормативен акт в качеството им на общински съветници. С обжалваното определение № 37 от 09 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 529/2025 год. състав на Административен съд гр.Шумен е отхвърлил искане по чл. 190, ал.1 АПК на С. В. С., И. Б. О. и на Б. В. К., и тримата от гр.Шумен, за спиране на допуснатото по силата на закона действие на глава 4 “Престой и паркиране на превозните средства на територията на Община Шумен“; раздел II „Режим на платено паркиране“ - от чл.19 до чл.25 от наредбата включително, ведно с Приложение №4 към наредбата, както и размера на зоните, определени с Приложение №4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, раздел III „Право на преференциално платено паркиране на живущите в зоните за почасово платено паркиране“ - от чл.26 до чл.31 от наредбата, глава 5,раздел 1 и раздел 2 и глава 6 от Наредба за организацията на движението на територията на Община Шумен, приета с решение № 558 по протокол №25 от 30 октомври - 31 октомври 2025 год. на Общински съвет Шумен. В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваните определения и се иска тяхната отмяна. Жалбоподателите считат за неправилни изводите на съда, по отношение на прекратителното определение, че в качеството си на общински съветници нямат право да обжалват актовете на общинския съвет, тъй като в закона не съществува изрична забрана за това. По отношение на второто определение навеждат довод, че направеното от тях искане по реда на чл.190, ал.1 АПК е направено и в двете им качества, така както е обжалвана и самата наредба. Ответникът - Общински съвет Шумен в представено по делото становище от процесуален представител – адвокат В. Велева от Адвокатска колегия – Шумен застъпва позиция за правилност на определение № 36 от 09 януари 2026 год. и за недопустимост на определение № 37 от 09 януари 2026 год. и двете постановено по адм.дело № 529/2025 год. по описа на Административен съд гр.Шумен. Върховният административен съд, седмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. По отношение на нейната основателност съдът приема следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото че предмет на съдебен контрол е законосъобразността на части от нормативен административен акт представляващ Наредба за организацията на движението на територията на Община Шумен. Също така е безспорно, че и тримата жалбоподатели С. В. С., И. Б. О. и Б. В. К. както към датата на приемане на оспорения нормативен административен акт, така и към датата на депозиране на жалбата са общински съветници в състава на административния орган приел този акт - Общински съвет Шумен. Безспорно е също че и тримата жалбоподатели С. В. С., И. Б. О. и Б. В. К. са с адресна регистрация в гр.Шумен и притежават свидетелства за управление на моторни превозни средства. Спора по делото се свежда относно допустимостта на инициираното оспорване от тримата жалбоподатели в светлината на тези факти. По отношение и на двете определения предмет на съдебен контрол в настоящото производство важат следните правни доводи: Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Анализа на тази правна норма показва, че с първото изречение на конституционния текст се възвежда съществения, характеризиращ основния ни закон принцип на "правовата държава". Второто изречение от текста, пояснява определящото съдържание на този принцип – държавното управление следва да се осъществява единствено въз основа и в изпълнение на Конституция и законите на страната. Казано с други думи, от този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на всички действия и актове на органите на държавно управление. Една от гаранциите за спазването му е предвидената в чл. 120, ал. 2 от Конституцията правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които засягат правата им, освен изрично изключените със закон. Посредством тази разпоредба от една страна се определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица, и от друга се очертават материалноправните предпоставки за съдебна обжалваемост на административните актове. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. В тази насока се поставя въпроса – кога един административен акт "засяга" правата и законно установените интереси на един гражданин или юридическо лице. Според чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съвкупната преценка на двата текста от основния закон ясно показва, че административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни конкретни субективни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или организация на граждани е материалноправното основание от което се черпи процесуално - правния интерес от съдебно обжалване на административния акт. Или, само нарушаването или застрашаването на конкретни субективни права на гражданина или юридическото лице, твърдени като пряка последица от издаването на конкретен административен акт, основават активната процесуална легитимация за съответния правен субект да иска съдебна защита на правата и интересите си посредством подаването на жалба против административния акт. Ето защо например, благоприятстващия акт с който се удовлетворяват в пълнота заявените субективни права и интереси не подлежи на съдебно обжалване от неговия конкретен адресат. Очевидно, с още по - голямо основание ще следва се направи извода, че липсва какъвто и да е правен интерес, конкретен правен субект да обжалва административен акт, който по никакъв начин не засяга негови субективни права, не му възлага конкретни правни задължения и не засяга негови законно установени интереси. В контекста на тези съображения, следва да се формира извода, че жалбоподателите не разполагат с процесуалната легитимация да обжалват актовете на представителния орган нито в качеството си на общински съветници в Общински съвет Шумен, нито в качеството си на граждани на Община Шумен. Правомощията на общинския съветник са лимитивно изброени в чл. 33 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Измежду тях липсва установена възможност, общинския съветник да обжалва решения на общинския съвет в работата на който участва. Интересите на местната общност, включително и своите собствени, съветникът отстоява посредством: работата си в постоянните и временни комисии на съвета в състава на които е избран; предложенията за включването в дневния ред на заседанията на общинския съвет за разглеждането на въпроси от компетентността на съвета; внасянето на проекти за решения; участие в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета; отправянето питания към кмета, но не и посредством обжалване на решенията на същия този съвет, доколкото неговият вот е елемент от общото волеизявление на колегиалния орган. Би могло да се добави още, че правото на жалба против решението на общинския съвет, в случаите когато то има белезите на административен акт, принадлежи единствено на лицето или организацията, чиито права и законно установени интереси са пряко накърнени или застрашени и то или тя може да го упражни лично или чрез надлежно упълномощен представител. Общинския съветник нито разполага с дадена му от закона процесуална представителна власт по отношение на жителите на общината, нито пък може да се суброгира в техните права. По изложените по-горе съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира, че определение № 36 от 09 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 529/2025 год. по описа на Административен съд гр.Шумен е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По отношение второто определение предмет на настоящия съдебен контрол освен изложените по – горе съображения следва да се има предвид и следното. По отношение обжалването направено от тримата частни жалбоподатели в качеството им на граждани на гр.Шумен, състава на Административен съд гр.Шумен е приел допустимост на това оспорване и се е произнесъл по същество по направеното от тях искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Такова произнасяне съдът дължи само по допустимо оспорване, каквото не е настоящото. Качеството на общински съветници на тримата частни жалбоподатели лишава последните от възможността да обжалват подзаконовият нормативен акт, в приемането на който за взели участие, без значение начина им на гласуване в Общинския съвет Шумен. В конкретният случай тримата частни жалбоподатели съвместяват две качества – на общински съветници и на граждани на гр.Шумен, но това не означава че те могат да бъдат разделени и да получат различна процесуална активна легитимация по отношение на оспореният от тях нормативен административен акт. При това положение, след като състава на Административен съд гр.Шумен се е произнесал по същество по искането за спиране на допуснатото по закон предварително производство при недопустимо оспорване, то и самото произнасяне по това искане е недопустимо. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира, че определение № 37 от 09 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 529/2025 год. по описа на Административен съд гр.Шумен е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а съдебното производство, образувано по искането за спирането на действието на оспорените текстове от Наредба за организацията на движението на територията на Община Шумен следва да бъде прекратено. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ето защо, на основание чл. 221, ал.2 и чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, седмо отделение