Определение от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2024 г.

Административно дело № 11462/2024 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на „ВЕЦ Своге“ ЕООД, ЕИК 206622694, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“Шести септември“ № 1, ет.1, представлявано от управителя С. Колин, чрез пълномощниците адв.М. Райков и адв.Л. Терзиева, срещу решение № 19363/09.10.2024 г., постановено по адм.д. № 4742/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на „ВЕЦ Своге“ ЕООД ,срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 22.04.2024г., издаден от Председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

В хода на произнасяне по съществото на спора, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение установява обстоятелството, че за разрешаването на правния спор е необходимо тълкуване на правото на Европейския съюз и по-конкретно на разпоредбите на Договор за функционирането на Европейския съюз. (ДФЕС); Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент (ЕС) 2022/1854 от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (наричан по-нататък „Регламент 2022/1854“; Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) Ns 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата; Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчване използването на енергия от възобновяеми източници; Регламент (ЕС) 2019/943 относно вътрешния пазар на електроенергия; Директива 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.

Във връзка с така установената необходимост, Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав смята за необходимо и полезно да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на приложимите според него правни норми от посочените регламенти.

По тези съображения съдът формулира съдържанието на преюдициалното запитване както следва:

I.Страни по делото:

Касатор – „ВЕЦ Своге“ ЕООД, ЕИК 206622694, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“Шести септември“ № 1, ет.1, представлявано от управителя С. Колин, представляван от пълномощниците адвокат М. Райков и адвокат Л. Терзиева.

Ответник по касационната жалба – Председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, представляван от старши юрисконсулт В. Маринова.

II.Предмет на делото.

Производството пред Върховния административен съд, първо отделение е касационно. Административно дело № 11462/2024 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба „ВЕЦ Своге“ ЕООД, ЕИК 206622694, срещу решение № 19363 от 09.10.2024 г., на Административен съд – София, град, трето отделение, 55-ти състав, постановено по адм.д. № 4742/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на „ВЕЦ Своге“ ЕООД ,срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 22.04.2024г., издаден от Председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

III.Фактическа обстановка

1.Установено е, че „Вец Своге“ ЕООД е българско дружество, което притежава пет обекта за производство на електрическа енергия – МВЕЦ „ЛАКАТНИК“ с инсталирана мощност 3,150МW; МВЕЦ „Свражен“ с инсталирана мощност 3,500МW; ,, МВЕЦ „Церово“ с инсталирана мощност 3,000МW; МВЕЦ „Прокопаник“ с инсталирана мощност 3,250МW и МВЕЦ „Оплетня“ с инсталирана мощност 2,600МW. За периода от 01.08.2021г. до 31.12.2021г. дружеството продава произведената от енергийните обекти електрическа енергия на „Компания за енергетика и развитие“ ООД, а от 01.01.2022г. до 27.03.2024г. на „Болкан Лоджик“ ООД. В тази връзка и по смисъла на т.46, §1 Допълнителните разпореди на Закона за енергетиката /ЗЕ/ дружеството има качество на производител на електрическа енергия и е включено в списъка на задължените лица по чл.7 от Наредбата за реда и начина на набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

2. Съгласно „36е, ал.3 ЗЕ вноската по чл.36е, ал.1 ЗЕ за периода от 01.08.2021г. до 27.04.2024г. следва да бъдат декларирани и заплащани до 20-то число на месеца, следващ отчетния месец.

3. Към датата на образуване на административното производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане „ВЕЦ Своге“ ЕООД има изискуеми и непогасени задължения за вноски по чл.36е, ал.1, т.1 ЗЕ за м.01/2024г. и м.02/2024г. възлизащи на 86 828,39лв., представляващи 5% от приходите от продадената електрическа енергия, изчислени съгласно чл.8 от Наредбата.

4. За определяне на размера на вноската по чл.36е,ал.1, т.1 ЗЕ, Фонд „Сигурност на електронергийната система“ ежемесечно получава контролно информация, предоставяне на основание чл.11 от Наредбата от „Болкан Лоджик“ ООД под формата на справки, които съдържат информаци за стойността и количествата фактурирана електрическа енергия от този производител, съответно стойността и количествата на енергията за балансиране, с посочване на вида на счетоводните документи /фактури, кредитни и дебитни известия/ за закупената електрическа енергия и енергията за балансиране. Задълженото лице „ВЕЦ Своге“ ЕООД е декларирало съгласно чл.36е, ал.3,т.1 ЗЕ приходите си от продажбата на електрическа енергия, като е предоставило и първични счетоводни документи, като и предоставило и първични счетоводни документи. Декларираната от производителя стойност на вноската за м.01 и 02 на 2024г. е равна на начислената от Фонда.

5. Съгласно чл.36з ЗЕ вноските по чл.36е ЗЕ са публични държавни вземания, на основание чл.175,ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.1,ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, за неплатените в сроковете за доброволно плащане такси, отчисленията от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се дължи законна лихва за просрочие в размер на основния лихвен процент плюс 10 % от датата, на която задължението е станало изискуемо до датата на неговото окончателно плащане.

6. За периода от 01.08.2021г. до 27.03.2024г. върху незаплатените в срок задължения на „ВЕЗ Своге“ ЕООД по чл.36е ЗЕ е начислена лихва за забава в размер на 12 938,36лв.

7. На основание Заповед № З – 7 от 08.04.2024г. на председателя на УС на Фонда е започнало административно производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като на 12.04.2024г. „ВЕЦ Своге“ ЕООД е уведомено за започване на производството, включително за основанието и размера на задължението му чрез писмо с обратна разписка.

8. С писмо с вх. № ФСЕС – 581/17.04.2024г. дружеството е депозирало писмено становище във връзка с полученото уведомление за започване на административно производство, с което е изразило становище, че надлежно и в срок е заплатило задълженията си по чл.36е ЗЕ за м.01 и м.02 на 2024г. по банковата сметка на ФСЕС, за което е приложило и два броя платежни нареждания, удостоверяващи извършените плащания. В отговор на възражението до дружеството е изпратено писмо с изх. № ФСЕС – 516/1/ от 17.04.2024г., към което е приложена справка, в която са видими както начислените за периода главници и лихви, така и всички извършени от дружеството плащания. С писмото дружеството е уведомено, че неправилно е изчислило и внесло вноските си по чл.36е ЗЕ за м.12/2022г., м.01, 02, 03, 04, 09 и м.10 на 2023г., поради факта, че е приспаднало без нормативно основание целеви вноски, внесени от него в изпълнение на §2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022г., ЗБДОО за 2022г. и ЗБНЗОК за 2022г. и § 3 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2023г.

9. С постъпилите с платежните нареждания суми – в размер на 60 716,05лв. заплатена на 16.02.2024г. и в размер на 38 230,65лв., заплатена на 20.03.2024г. са погасени дължимите главници за вноски по чл.36е ЗЕ, които „ВЕЦ Своге“ ЕООД е следвало да погаси за 2023г., както и част от вноската на дружеството за м.01/2024г., като на 16.04.2024г. дружеството е направило превод към Фонда в размер на 44 856,53лв., с който е погасена част от остатъка от вноската му за м.януари 2024г., от която остава главница в размер на 3 741,21лв.

10. Административният орган е приел, че от датата на откриване на административното производство до датата на издаване на акта, не са налице факти и обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че „ВЕЦ Своге“ЕООД не дължи или е изпълнило изцяло задълженията си за заплащане на вноските, описани в т.3, както и начислените лихви за забава.

11. На основание чл.166,ал.2 във вр. с чл.162,ал.2, т.2 и т.9 ДОПК и чл.36е,ал.1 и чл.36з,ал.1 ЗЕ е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, с който на „ВЕЦ Своге“ ЕООД, ЕИК 206622694, са определени задължения в общ размер на 55 671,89лв., от които 41 971,86лв. главница в размер на 5% вноски от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС за м.01 и м.02 на 2024г., а останалите 13 700,03лв. начислена лихва за забава върху неизплатените в срок задължения на дружеството по чл.36е ЗЕ, възникнали ежемесечно за периода от 01.08.2021г. до 22.04.2024г.

12. Недоволно от така съставения му АУПДВ дружеството подава жалба до Административен съд – София град. Образувано е адм.д. № 4742/2024г. Делото е решено в едно съдебно заседание на 17.09.2023г., като страните не са представяли нови доказателства.

13. Административният съд е приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в съответствие с материалния закон. Същият е възприел фактическата обстановка, изложена в акта и тълкуването на закона, направено от административния орган. Изложил е мотиви, че в подадените от дружеството декларации за м. декември 2022г., м. януари 2023г., м. февруари 2023г., м. март 2023г., м. април 2023г., м. септември 2023г. и м. октомври 2023г. за всеки един от петте си енергийни обекта, описани в т. 1 от акта, производителят намалява приходите си от продажба на електрическа енергия по издадените от самия него фактури за продажба, вследствие на което подава декларациите си с по-ниска от дължимата стойност и заплаща по-ниска вноска по чл. 36е от ЗЕ, в декларациите за тези месеци записва, че е подал декларация по § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република Б. за 2022г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Съдът е посочил, че според жалбоподателя икономически обосновано е при изчисляване и внасяне на вноската си по чл. 36е от ЗЕ да коригира прихода си, като извади от него внесена целева вноска по § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република Б. за 2022г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022г. Съдът е посочил, че въпросният § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република Б. за 2022г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022г. урежда друга по вид вноска-целева, чиято цел е набиране на средства във Фонда от свръхприходите на производителите във връзка с изплащане на компенсации по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, а именно да бъдат компенсирани част от разходите на небитовите крайни клиенти за по-високите цени на електрическа енергия и природен газ.

Първоинстанционният съд е посочил следното: „През 2022г. Република България и като цяло Европейският съюз са изправени пред неочакван скок на цените на енергията, породен най-вече от нарасналото търсене както в европейски, така и в световен мащаб, от повишените цени на природния газ и въглеродните емисии. Това поставя сериозни предизвикателства пред бизнеса, който е негативно повлиян от икономическите последствия от пандемията С.-19. В тази връзка на европейско ниво е приет Регламент 2022/1854, който дава основание за приемане на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022г.Цитираната норма обаче урежда изчисляване и внасяне на целева вноска, а не пет процентната вноска по чл. 36е от ЗЕ. Няма предвидена друга норма в преходните параграфи, която да изменя Закона за енергетиката в тази му част, нито да променя начина на изчисление на вноската по чл. 36е от ЗЕ.“

Прието е, че вноските по чл. 36е от ЗЕ и целевите вноски по § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022г., по § 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023г. и § 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024г. имат за предмет различни обществени отношения, и са регламентирани в различни нормативни актове, които по никакъв начин не си кореспондират, имат различен механизъм за изчисляване, внасяне и установяване, както и с въвеждането им се цели компенсиране на различни по вид и обем разходи. С въвеждането на двете задължения, законодателят преследва различни цели.

Предвид изложеното съдът е приел за правилен извода на административния орган, че жалбоподателят неправилно е изчислявал и внасял вноските си по чл. 36е от ЗЕ, като е приспадал целевите вноски. По изложените съображения, съдът е намерил обжалваният АУПДВ за законосъобразен.

IV.Становища на страните.

„ВЕЦ Своге“ ЕООД, ЕИК 206622694, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“Шести септември“ № 1, ет.1, представлявано от управителя С. Колин, чрез пълномощниците адв.М. Райков и адв.Л. Терзиева, обосновава становище за неправилност на постановеното съдебно решение. Определя за неправилни констатациите на административния орган и на първоинстанционния съд по отношение на базата за изчисляване на вноската по чл.36е ЗЕ. Поддържа становище, че чл.36е ЗЕ определя, че се дължи вноска в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС, но същият не съдържа легална дефиниция какво следва да се разбира под „приход“. В продължение посочва, че съгласно чл.8 от Наредбата за реда и начина на набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ приходи за вноската по чл.36е ЗЕ са всички фактурирани приходи от продажба по регулирани или свободно договорени цени на произведена от задълженото лице електрическа енергия. Посочва още, че същевременно § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022г., § 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023г. и § 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024г., предвиждат задължителен таван на пазарните приходи от производство на електрическа енергия чрез въвеждането на целеви вноски в полза на държавата, като механизмът на целевите вноски на практика позволява на производителите да задържат само част от цената на продадената електрическа енергия /до размера на тавана на приходите/. Според дружеството, констатациите на първоинстанционния съд, че доколкото няма предвидена изрична норма или промяна в този смисъл в Закона за енергетиката, „ВЕЦ Своге“ ЕООД няма нормативно основание да приспада от основата за определяне на вноските по чл.36е ЗЕ целевите вноски, внасяне от него, противоречат на материалното правните разпоредби, не съответства на целта на нормативните актове /ЗЕ, бюджетните закони и Наредбата, както и на основни принципи и свободи, установени в Конституцията на Република България, като закрила на правото на собственост, свободната стопанска инициатива, еднаквото третиране и на инвестициите, като създава и небоснована и непропорционална финансова тежест за производителите на електрическа енергия. На отделен ред са развити и доводи за несъответствие на констатациите на първоинстанционния съд с правото на Европейския съюз.

В писмено становище по делото, процесуалният представител на Председателя на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ обосновава изводи за законосъобразност на съдебното решение.

V.Приложимо национално право.

1.Закон за Енергетиката.

Чл. 36е. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2015 г„ в сила от 24.07.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) Вноски във фонда в размер 5 на сто дължат ежемесечно:

1) (доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) производителите на електрическа енергия от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС, а за тези, които получават премия по чл. 162а и по Закона за енергията от възобновяеми източници и от приходите от нея без ДДС. Производителите на електрическа енергия от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или от зелен водород, въведен в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на производителите по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на които електрическата енергия се изкупува при условията на чл. 31 от същия закон, не дължат вноска във фонда;

2) ) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) Лицата по ал. 1, с изключение на производителите по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, до 20-о число на текущия месец:

1. подават във фонда декларация за съответните приходи за предходния месец;

2. внасят във фонда съответната вноска по ал. 1 за предходния месец.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) Производителите на електрическа енергия по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници ежегодно до 31 март:

1. подават във фонда декларация за приходите за предходната календарна година;

2. внасят във фонда съответните вноски по ал. 1 за предходната календарна година.

(4) За целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за вноски по ал. 1.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., нова - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) За целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността.

2. ЗАКОН за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

§ 8 ПЗР

(В сила от 1.12.2022 г. - ДВ, бр. 104 от 2022 г.) (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ, LI 261/1 от 7 октомври 2022 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2022/1854", и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи съгласно чл. 8, параграф 1, букви "в" и "д" от Регламент (ЕС) 2022/1854, внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от ЕСО ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854, внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:

1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и

2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.

(4) Общественият доставчик внася във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.

(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.

(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:„

1. подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец;

2. внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец.

(8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5:

1. подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" декларация по образец, утвърдена от министъра на финансите, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:

а) в срок до 15 април 2023 г. – за периода от 1 декември 2022 г. до 31 март 2023 г.;

б) в срок до 15 юли 2023 г. – за периода от 1 април 2023 г. до 30 юни 2023 г.;

2. внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целевите вноски по ал. 5 за периодите по т. 1.

3. Закон за държавния бюджет на Република България за 2024г.

§ 3. (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от "ЕСО" - ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява, като:

1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и

2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.

(4) Общественият доставчик внася във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.

(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и с 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г.

(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.

(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:

1. подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец;

2. внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец.

(8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5:

1. подават във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:

а) в срок до 15 април 2024 г. - за периода от 1 януари 2024 г. до 31 март 2024 г.;

б) в срок до 15 юли 2024 г. - за периода от 1 април 2024 г. до 30 юни 2024 г.;

в) в срок до 15 октомври 2024 г. - за периода от 1 юли 2024 г. до 30 септември 2024 г.;

г) в срок до 15 януари 2025 г. - за периода от 1 октомври 2024 г. до 31 декември 2024 г.;

2. внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" целевите вноски по ал. 1 за периодите и в сроковете по т. 1.

(9) Фонд "Сигурност на електроенергийната система" начислява задълженията на производителите, обществения доставчик и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни.

(10) Фонд "Сигурност на електроенергийната система" изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 7 и 8 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3, 4 и 5.

(11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.

(12) Производителите, търговците на електрическа енергия и общественият доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5.

(13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.

(14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставените средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми. Компенсация за покриване на разходите за електроенергия в детски ясли, детски градини, яслени групи в детските градини, училища, детски спортни школи, читалища, молитвени домове, храмове и манастири на регистрирани вероизповедания, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията, се предоставя до регулираната цена за крайни битови потребители, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране и приложима за съответния период.

(15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(16) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(17) Фонд "Сигурност на електроенергийната система" може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.

(18) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 7 и 8 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(19) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал. 1, 3, 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска.

(20) Актовете за установяване на нарушението по ал. 18 и 19 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката.

(21) Установяването на нарушенията по ал. 18 и 19, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

4. Закон за държавния бюджет на Република България за 2023г.

§ 3. (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от ЕСО ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:

1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и

2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.

„(4) Общественият доставчик внася във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.

(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.

(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.

(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:

1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец;

2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец.

(8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5:

1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърдена от министъра на енергетиката, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:

а) в срок до 15 октомври 2023 г. – за периода от 1 юли 2022 г. до 30 септември 2023 г.;

б) в срок до 15 януари 2024 г. – за периода от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2023 г.;

2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1 за периодите и в сроковете по т. 1.

(9) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ начислява задълженията на производителите, обществения доставчик и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни.

(10) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 7 и 8 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3, 4 и 5.

(11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.

(12) Производителите, търговците на електрическа енергия и общественият доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5.

(13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.

(14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставени средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми.

(15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(16) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(17) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.

(18) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 7 и 8 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(19) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал. 1, 3, 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска.

(20) Актовете за установяване на нарушението по ал. 18 и 19 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката.

(21) Установяването на нарушенията по ал. 18 и 19, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

5.Наредба за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Източници за събиране и целево предназначение на средствата от Фонда Чл. 5. Средствата на Фонда се набират от:

1. вноски в размер 5 на сто от приходите на производителите на електрическа енергия от продадената електрическа енергия без данък върху добавената стойност (ДДС);

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2018 г., в сила от 9.01.2018 г.) Приходи по чл. 5, т. 1 са всички фактурирани приходи от продажба по регулирани или свободно договорени цени на произведена от задълженото лице електрическа енергия, включително:

2. приходите от продажба на активна електрическа енергия;

3. приходите от доставка на балансираща енергия по договор по чл. 11, т. 7 от Правилата за търговия с електрическа енергия по чл. 91, ал. 2 ЗЕ;

4. нетният резултат от балансиране по договор по чл. 11, т. 8 и/или 9 от Правилата за търговия с електрическа енергия по чл. 91, ал. 2 ЗЕ.

(2) За целите на изчисление на приходите по чл. 5, т. 1 отчетените разходи за непроизведена балансираща енергия при регулиране "надолу" се приспадат.

(3) Когато нетният резултат от балансиране по ал. 1, т. 3 е отрицателна стойност, за целите на изчисление на приходите по чл. 5, т. 1 нейният размер се приспада от размера на приходите.

(4) Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

(8) (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (OB, LI 261/1 от 7 октомври 2022 г.), наричан по- нататък „Регламент (ЕС) 2022/1854“, и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи съгласно чл. 8, параграф 1, букви „в“ и ,щ“ от Регламент (ЕС) 2022/1854, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за

нуждите за балансиране на електроенергийната система от ECO ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.

(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/1854, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:

(1) положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и

(2) 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.

(4) Общественият доставчик внася във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.

(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.

(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:

1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1,3 и 4 за предходния месец;

2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1,3 и 4 за предходния месец.

(11) Целевите вноски по ал. 1,3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.

(12) Производителите, търговците на електрическа енергия и общественият доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1,3, 4 и 5.

(13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.

(14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставени средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 366, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми, разработени при спазване на разпоредбите на чл. 10 на Регламент (ЕС) 2022/1854.

(15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

VII.Приложимо право на Европейския съюз.

1)Договор за функционирането на Европейския съюз. (,ДФЕС“)

Член 63 В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.

2)Хартата на основните права на Европейския съюз

Член 17 Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.

3) Регламент (ЕС) 2022/1854 от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (наричан по-нататък „Регламент 2022/1854“)

Член 6

1.Пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 EUR за MWh произведена електроенергия.

2.Държавите членки гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага за всички пазарни приходи на производителите, и по целесъобразност - на посредниците, участващи в пазарите на едро на електроенергия от името на производители, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно или на централизиран пазар.

Член 7

1.Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, се прилага за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от следните източници:

г) водноелектрическа енергия без резервоар;

2.Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1, не се прилага за демонстрационни проекти или за производители, чиито приходи за MWh произведена електроенергия вече са ограничени в резултат на държавни или публични мерки, които не са приети в съответствие с член 8.

5.Държавите членки могат да решат, че таванът на пазарните приходи се прилага само за 90% от пазарните приходи, надвишаващи тавана на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1.

6.Производителите, посредниците и съответните участници на пазара, и по целесъобразност системните оператори, предоставят на компетентните органи на държавите членки, и ако е приложимо - на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия, всички необходими данни за прилагането на член 6, включително относно произведената електроенергия и свързаните с нея пазарни приходи, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно в рамките на същото предприятие или на централизиран пазар.

Член 8

Държавите членки могат:

а)да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеяодащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, включително възможността да установяват разграничение между технологиите, както и пазарните приходи на други участници на пазара, включително търгуващите с електроенергия;

б)да определят по-висок таван на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, при условие че техните инвестиции и оперативни разходи надвишават максималния размер, определен в член 6, параграф 1;

в)да запазят или въведат национални мерки за ограничаване на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източници, които не са посочени в член 7, параграф 1;

г)да определят специален таван за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища;

д)да наложат таван на пазарните приходи за водноелектрическите централи, които не са посочени в член 7, параграф 1, буква г), или да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават техните пазарни приходи, включително възможността да установяват разграничение между технологиите.

2.В съответствие с настоящия регламент посочените в параграф 1 мерки:

а)са пропорционални и недискриминационни;

б)не застрашават инвестиционните сигнали;

в)гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити;

г)не нарушават функционирането на пазарите на едро на електроенергия, и по- специално не засягат подреждането по пределни разходи (merit order) и ценообразуването на пазара на едро;

д)са съвместими с правото на Съюза.

4)Регламент (ЕС) 2021/1119за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) Ns 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата)

5)Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчване използването на енергия от възобновяеми източници

Член 3

Обвързваща обща цел на Съюза за 2030 г.

1. Държавите членки колективно осигуряват постигането през 2030 г. на поне 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза. Комисията извършва оценка на тази цел с оглед до 2023 г. да представи законодателно предложение за нейното увеличение, когато е налице допълнително съществено намаляване на разходите за производство на възобновяема енергия, когато е необходимо, за да се изпълнят международните ангажименти на Съюза за декарбонизация, или когато това увеличение е обосновано от значително намаляване на потреблението на енергия в Съюза.

3. Държавите членки правят необходимото националните им политики, включително задълженията, произтичащи от членове 25—28 от настоящата директива и от техните схеми за подпомагане, да бъдат разработени при надлежно спазване на йерархията на отпадъците, предвидена в член 4 на Директива 2008/98/ЕО, за да се избегне неправомерното нарушаване на функционирането на пазарите на суровини. Държавите членки не предоставят подкрепа за енергията от възобновяеми източници, произведена от изгаряне на отпадъци, ако не са спазени задълженията за разделно събиране, установени в посочената директива.

4. От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на всяка държава членка трябва да е не по-малък от базовия дял, посочен в третата колона на таблицата в част А от приложение I към настоящата директива. Държавите членки предприемат необходимите мерки за спазването на този базов дял. Ако дадена държава членка не спази своя базов дял, измерен за всеки период от една година, се прилага член 32, параграф 4, първа и втора алинея от Регламент (ЕС) 2018/1999.

6) Регламент (ЕС) 2019/943 относно вътрешния пазар на електроенергия

Член 3

Принципи, отнасящи се за функционирането на пазарите на електроенергия

Държавите членки, регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, пазарните оператори и делегираните оператори осигуряват функционирането на пазарите на електроенергия в съответствие със следните принципи:

а)цените се формират въз основа на търсенето и предлагането;

б)правилата за пазара насърчават свободното ценообразуване и избягват действия, които пречат за формирането на цените въз основа на търсенето и предлагането;

з)премахват се постепенно пречките за трансграничните електроенергийни потоци между пазарни зони или държави членки и за трансграничните сделки на пазарите на електроенергия и свързаните пазари на услуги;

п) правилата за пазара улесняват търговията с продукти в рамките на целия Съюз, а при регулаторните промени се взема предвид въздействието както върху краткосрочните, така и върху дългосрочните форуърдни и фючърсни пазари и продукти;

Член 10

Технически ограничения за офериране

1.Цената на едро на електроенергията не се ограничава нито с максимално, нито с минимално допустима стойност. Настоящата разпоредба се прилага, наред с другото, за офериране и клиринг за всички срокове за търгуване и включва цените за балансираща енергия и дисбаланси без това да засяга техническите ограничения на цените, които може да се приложат в рамките на времевия интервал за балансиране и за ден напред и в рамките на деня, в съответствие с параграф

4.Регулаторните органи или, когато дадена държава членка е определила друг компетентен орган за тази цел, такива посочени компетентни органи определят политики и мерки, прилагани на територията им, които биха могли да допринасят за непряко ограничаване на формирането на цените на едро, включително ограничаване на офертите за покупка във връзка с активирането на балансираща енергия, механизми за осигуряване на капацитет, мерки от страна на операторите на преносни системи, мерки в противодействие на резултатите от действието на пазара или за предотвратяване на злоупотребата с господстващо положение или неефикасно определени пазарни зони.

5.Когато регулаторен орган или посочен компетентен орган определи политика или мярка, която би могла да послужи за ограничаване на формирането на цените на едро, тя предприема всички подходящи действия, за да премахне или, ако това е невъзможно, да ограничи въздействието на тази политика или мярка върху пазарното поведение. Държавите членки представят на Комисията доклад до 5 януари 2020 г. с подробности за мерките и действията, които са предприели или възнамеряват да предприемат.

7) Директива 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС

Член 5

Обусловени от пазара цени за доставка

1.Доставчиците са свободни да определят цената, на която предоставят електроенергия на клиентите си. Държавите членки предприемат подходящи действия, за да гарантират ефективната конкуренция между доставчиците.

4.Публичните интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия:

а)преследват общ икономически интерес и не надхвърлят необходимото за постигането на общия икономически интерес;

б)са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и прилагането им да подлежи на проверка;

в)гарантират на клиентите равен достъп до електроенергийните предприятия от Съюза;

г)са ограничени по време и са пропорционални по отношение на своите бенефициери;

д)не водят до допълнителни разходи за участниците на пазара по дискриминационен начин.

5.Всяка държава членка, която прилага публични интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия в съответствие с параграф 3 от настоящия член, също така спазва член 3, параграф 3, буква г) и член 24 от Регламент (ЕС) 2018/1999, независимо от това дали в съответната държава членка има значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност.

VІI. Практика на Съда на Европейския съюз

Този съдебен състав след преглед на постановените съдебни решения на Съда на Европейския съюз по тълкуването на посочените по-горе разпоредби, не откри произнасяне на Съда, по въпросите, които ще бъдат поставени.

VІIІ. Причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство.

Производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, което е ключов елемент в създадената с Договорите правораздавателна система, установява между Съда и юрисдикциите на държавите членки диалог между съдии с цел да се осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което дава възможност да се гарантират неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщият на това право характер, установен по силата на Договорите. Установеният механизъм за преюдициални запитвания цели да гарантира при всички обстоятелства, че правото на Съюза поражда едни и същи последици във всички държави членки и по този начин да предотврати различията в тълкуването му, което националните юрисдикции следва да прилагат, и да гарантира това прилагане, като предостави на националния съд средство за отстраняване на трудностите, до които би могло да доведе изискването за осигуряване на пълното действие на правото на Съюза в рамките на съдебните системи на държавите членки. Така националните юрисдикции разполагат с възможно най-широката възможност, и дори със задължението да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, по които въпроси е необходимо да вземат решение.

1.Видно от текстовете в Регламент (ЕС) 2022/1854 и цялата официална комуникация от Европейската комисия по повод въвеждането на тавана на приходите от електрическа енергия, последният цели ограничаване на приходите на производителите в енергийния сектор, т.е. всичко над тавана на приходите не следва да се разглежда като приход за тях. Така съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2022/1854 пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 EUR за MWh произведена електроенергия. Чрез тавана на приходите се генерират приходи, но за държавите членки, които впоследствие са насочени от тях към потребителите на електроенергия (в случая да бъдат компенсирани част от разходите на небитовите крайни клиенти за по-високите цени на електрическа енергия и природен газ).

Регламент (ЕС) 2022/1854, който има директно приложение в държавите членки, има за основна цел временно, предвид конкретни икономически и политически обстоятелства (сред които и краткотраен пик в цените на електрическата енергия) да наложи мерки спрямо производителите на електрическа енергия, които да доведат до лимитиране на негативни последици за крайните потребители от тези повишени цени.

Съгласно текста на посочения Регламент държавите членки могат да запазят или въведат мерки, които допълнително (към въведения с Регламента таван) ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия, единствено ако същите мерки отговарят на изрични условия, а именно да бъдат пропорционални и недискриминационни, да не застрашават инвестиционните сигнали, да гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити и да са съвместими с правото на Съюза. С оглед тълкуването в светлината на Регламент 2022/1854, една допълнителна мярка би могла да бъде счетена за пропорционална единствено в случай че не допуска увреждане на производителите и не застрашава конкуренцията. В тази връзка, некоординираните национални мерки, включително и допълнителните такива, които не отговарят на изброените условия, биха могли да засегнат функционирането на вътрешния енергиен пазар.

2.За изчисляване на вноски в размер на 5 на сто по чл. 36е от ЗЕ, приходите от продадената електрическа енергия представляват всички фактурирани приходи от продажба по регулирани или свободно договорени цени на произведена от задълженото лице електрическа енергия, като единственият разход, който според ФСЕС производителят може да приспадне, е този за недостиг. Националната мярка по чл. 36е от ЗЕ не отговаря на въведените в Регламент 2022/1854 изисквания, тъй като последната е непропорционална, не отчита оперативните, производствените и инвестиционните разходи на производителите на електрическа енергия и ограничава дейността на последните. В подкрепа на горното, Регламент 2022/1854 като част от вторичното право на ЕС се ползва с примат над вътрешното законодателство, поради което дерогира приложението на чл.Збе ЗЕ, респективно приетата Наредба за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Следователно, Регламент 2022/1854 изрично изключва паралелното и едновременно съществуване на националната мярка по чл. Збе от ЗЕ и задължителния таван на приходите, имплементиран в националното законодателство под формата на целеви вноски.

Дори да се приеме, че паралелното съществуване на подобна национална мярка и задължението за целеви вноски е допустимо, което съгласно горното не е, то следва да се отчете, че изземването на превишението над определена стойност под формата на целева вноска превръща това превишение в нулев доход от гледна точка на задълженото лице. Следователно е напълно незаконосъобразно при евентуалното прилагане на вноските по чл. Збе от ЗЕ, същите да се изчисляват и върху сумата на целевите вноски. Още повече, така би се стигнало до двойно (данъчно) облагане на тези стойности от страна на държавата. Възможността Дружеството да дължи вноска в размер на 5% върху сумите, заплатени като целеви вноски, е на още по-силно основание непропорционално и противоречи на целите, които си поставя ЕС с Регламент 2022/1854, а именно да ограничи действително реализираните пазарни приходи на производителите на електрическа енергия, а не фиктивни такива. В тази връзка, съгласно § 8, ал.11 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г., целевите вноски се признават за текущи разходи на производителите на електрическа енергия за дейността за целите на данъчното облагане. Тоест, едновременното третиране на целевите вноски като приход единствено за целите на облагането им по чл.Збе от ЗЕ представлява държавен произвол, несъвместим с принципите на солидарност и пропорционалност, заложени в европейското право. Дори да се счете, че такава законодателна мярка на национално ниво е допустима, то съгласно основния правен принцип lex posterior derogat legi priori, следва да се отчете мълчаливата отмяна на чл.Збе, ал.1 ЗЕ, като понятието „приходи“ следва да се разбира в смисъла на § 8 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2022 г.

3.Освен всичко гореизложено, със задължението за плащане на вноска в размер на 5% върху размера на целевите вноски се обезкуражава производството на електроенергия от възобновяеми източници и би се стигнало до преустановяване на всяка инвестиционна инициатива и принудително ограничаване на дейността в контекста на това производство с оглед на генерираните от него загуби.

4.В Регламент 2021/1119 са установени цели за неутралност по отношение на климата, които трябва да бъдат постигнати постепенно до 2030 г. Съгласно този регламент, компетентните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Европейския съюз и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, като вземат предвид значението на насърчаването както на справедливостта и солидарността между държавите членки, така и на разходната ефективност при постигането на тази цел.

5.Прилагане на вноска в размер от 5% върху сумата на целевите вноски е несъвместима с политиката на Съюза в областта на опазването на околната среда и насърчаването на неутралност по отношение на климата и може да ограничи дела на енергията от възобновяеми източници.

6.Прилагане на вноска в размер от 5% върху сумата на целевите вноски е несъвместимо и със свободното движение на капитали, тъй като вноската може да възпрепятства част от производителите на електрическа енергия да продължат да произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници в страната. С други думи, всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който желае да влезе или да поддържа своята дейност на българския пазар на електрическа енергия, ще бъде подложен на прекомерно облагане, което намалява привлекателността на българския пазар и ограничава свободата на установяване. В допълнение, прекомерното облагане представлява конфискация на част от печалбите, което е в противоречие с член 17 от Хартата.

При тези факти, за съдебния състав на съда, действащ като последна инстанция, е от значение как следва да се тълкуват следните разпоредби от европейското законодателство:

1.Трябва ли член 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 да се тълкува в смисъл, че допуска запазването на национална мярка като съществуващата по чл. 36е от Закона за енергетиката (ЗЕ) вноска в размер на 5% от приходите от продадената електрическа енергия и едновременното й съществуване със задължителен таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия?

2.При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 да се тълкува в смисъл, че допуска вноската от 5% от приходите от продадената електрическа енергия да се изчислява и дължи, върху сумите над задължителния таван на приходите, които производителите на електрическа енергия са задължени да внесат във ФСЕС, и не представляват приход за тях? Може ли при тълкуването на тези разпоредби да се счита, че вноската от 5% от приходите от продадената електрическа енергия е недискриминационна, при положение че за част от производителите тя води до двойно облагане на едни и същи суми?

3.С оглед на тълкуването на:

• член 2, параграфи 1 и 2 и член 4 от Регламент 2021/1119 във връзка с член 191, параграф 2 ДФЕС, които уреждат същественото значение на прехода на държавите членки към енергийна система, основана на възобновяеми източници,

• член 3, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2018/2001, който урежда задължителната цел на Европейския съюз за постигане на определен дял на енергията от възобновяеми източници до 2030 г. и задължението на държавите-членки да осигурят постигането на този дял и

• член 3(a), (б), (з) и (п) и член 10(1), (4) и (5) от Регламент № 2019/943, във връзка с т. 22 и 23 от преамбюла на същия и член 5(1), (3) и (4) от Директива 2019/944 и член 8 от Регламент 2022/1854, които регулират принципите, свързани с формирането на цените на пазар за търговия с енергия, допуска ли правото на Съюза българската държава да налага и събира вноски от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като вноската по чл. Збе от ЗЕ върху сумите над задължителния таван на приходите, които производителите на електрическа енергия са задължени да внесат във ФСЕС, и не представляват приход за тях? Според тълкуването на тези разпоредби, може ли подобно третиране да се счита за пропорционално, предвид че не отчита действителните оперативни разходи на производителите на електрическа енергия?

„4.Трябва ли разпоредбите на член 63 от ДФЕС и на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба и практика, като описаните в настоящия случай, при които върху суми, които се заплащат от производител на електрическа енергия към държавата (т.нар. суми над задължнителния таван на приходите на енергопроизводителите), се налага и друго публично задължение (в размер на 5% съгласно чл. 36е от Закона за енергетиката)?

Съгласно чл. 631 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК, с отправянето на преюдициалното запитване съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване, а производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейския съюз.

Като съобрази изложените обстоятелства, Върховният административен съд, първо отделение