Решение № 7881 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, против Решение №1590 от 27.11.2025 г., по адм. дело №238/2025 г. на Административен съд – Габрово, поправено с Решение № 140 от 30.01.2026 г. по същото дело. С решението си съдът в производство по чл. 145 и следващите АПК е отменил по жалба на „Хелиос–М“ ЕООД Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с изх. № 02-070-2600/774 от 01.06.2025 година, на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта, с която на „Хилиос-М“ ЕООД, е отказано изплащане на заявена субсидия в размер на 112 472,48 лева по интервенция "Еко схема за намаляване използването на пестициди" (Еко-НИП). По поддържаните касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, и отхвърляне на жалбата срещу административния акт в оспорената част. В касационната жалба се твърди, че съдът не е установил всички релевантни по случая факти, а така също, че не е тълкувал и анализирал приложимия в случая материален закон. Излага се, че съдът неправилно е тълкувал приложената по делото декларация, а именно, че отбелязването „НЕ“ означава, че „не е използван продукт за растителна защита (ПРЗ) – пестициди по т.1 и т.2 на чл.41, ал.1 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (в приложимата редакция от ДВ бр.56 от 30.06.2023 г.) (Наредба №3/2023 г./Наредбата). Твърди, че е напълно достатъчно за доказване на употребата на ПРЗ обстоятелството, че последният е бил закупен от земеделския стопанин и че фигурира в разходооправдателните документи, приложени към заявлението. По отношение на Практика 2 счита, че използваните феромонови добавки са били неподходящи за Практика 2, с оглед на което неправилно съдът е приел, че не са били налице условията за извършения отказ за подпомагане на заявените за подпомагане площи по екосхема Еко-НИП. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът – „Хелиос–М“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски. С съдебно заседание от страна на ответника е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси: Дали частичното несъответствие на заявените за подпомагане площи следва да доведе до пълен отказ за подпомагане по екосхемите от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 в смисъла по чл.31.5, както и дали Разплащателната агенция не е длъжна да изследва въпроса дали част от заявените за подпомагане площи отговарят на изискванията, а друга част не. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна: За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: „Хелиос-М“ ЕООД е подал общо Заявление за подпомагане с вх. № 199984453 от 10.05.2023 година и Заявление за подпомагане с УИН 07/180723/59159 за кампания 2023 година, в което в табличен вид са посочени заявените парцели по интервенции за подпомагане и практики по схема Еко-НИП. Към заявлението за подпомагане с УИН 07/180723/59159 за кампания 2023 година е попълнена Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година, датирана на 14.12.2023 година, към която са приложени копия на разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита и феромонови уловки, според които са закупени 5 литра от препарата Фокстрот 69 ЕВ и феромонови уловки, като е декларирано, че не са използвани продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. (в приложимата редакция от ДВ бр.56 от 30.06.2023 г.) На 01.06.2025 г. е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с изх. № 02-070-2600/774, подписано от изпълнителния директор на ДФЗ, с което, в обжалваната пред първата инстанция част, е отказано изплащане на заявена субсидия в размер на 112472,48 лева по интервенция "Еко схема за намаляване използването на пестициди" (Еко-НИП) за всички заявени за подпомагани площи по Практика 1 и Практика 2. В Приложение № 19 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и за които ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година, когато кандидатът не отговаря или не е спазил изискванията по глава Втора на Наредба № 3. Според посоченото в таблица 19.2 и 19.3 отказаната за оторизиране сума е поради ползването на продукт за растителна защита Фокстрот 69 ЕВ, първа професионална категория на употреба, неподходящи за Практика 1, както и феромонови уловки, неподходящи за практика 2, поради което е прието, че цялото стопанство е недопустимо за подпомагане. По делото са приобщени и Дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за 2022 и 2023 година, преводи на български език на сертификат за произход и фактура за закупуването на феромоновите уловки, както и списък на препаратите за растителна защита с определяне на категорията, към която спадат, съгласно който към 21.07.2023 година ПРЗ Фокстрот 69 ЕВ спада към първа професионална категория на употреба. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, и в нарушение на материалния закон. Съдът е изложил, че закупуването на препарат за растителна защита не е еквивалент и не доказва по безспорен начин, че той е използван при обработката на конкретните имоти, заявени за подпомагане по Практика № 1, нито самото закупуване е основание за отказ от плащане на БФП. Напълно е възможно и препаратът да е бил използван за други имоти на жалбоподателя, за които това не е забранено или използването му за които да не води до отказ от плащане на БФП. Фактурата за покупка е разходооправдателен документ, който установява наличие на задължение за плащане срещу посочена насрещна престация, но не е доказателство за това, дали кога и как е ползвана закупената стока. Не е налице законова презумпция за подобно използване. Още повече, според съда, този извод се налага при наличието на множество имоти, ползвани от дружеството, като не е ясно всички те ли са заявени за подпомагане, а от друга страна, е установено, че не всички са заявени за подпомагане по Практика № 1. По отношение на изискванията за допустимост, приложими по отношение на Практика 2, съдът е приел, че феромонови уловки са били закупени от дружеството и не е доказано от органа, че такива не са използвани при обработката на имотите по Практика № 2. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.). С оглед на което е приел, (че само фактурите не доказват вида и количеството вложени материали в даден парцел, този факт може да се установи предимно с водените от заявителя дневници, но такива не са били представени, нито допълнително са били изискани от административния орган. Такива са представени едва в хода на съдебното производство, но административният орган не ги е взел предвид и обсъдил при произнасянето си, а е следвало да ги изиска преди това, за да изясни в пълнота релевантните факти. В случай, че въпросният дневник бе изискан и преписката бе попълнена с необходимите доказателства още към началото на 2024 година, неяснотата по отношение на използваните по Практика № 1 препарати не би била налице в рамките на настоящия правен спор. Задължението за такава проверка и установяването на всички релевантни за производството факти се носи от водещия производството административен орган, а е безспорно по делото, че такава не е била извършена, поради което по вина на ответната страна не е изяснена в цялост относимата фактическа обстановка. На следващо място съдът е изложил, че заявителят е закупил феромонови уловки и ги е заявил в срок пред компетентния орган, но по неизложени в акта причини административният орган не е приел, че такива са били използвани. В случая, според съда, нито се твърди, нито се установява, че закупените такива не са ползвани за целите на Практика № 2, нито че са забранени за употреба ПРЗ. В заключение административният съд е приел, че административният орган е следвало преди да откаже плащане по схема Еко-НИП да събере всички необходими и относими доказателства, с чиято помощ по несъмнен начин би могъл да установи наличието на недопустими практики, проведени от страна на заявителя. По изложените съображения административният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила. Така мотивиран съдът е отменил уведомителното писмо в обжалваната част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. На първо място неправилен е изводът на съда, че административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Не всяко нарушение на процесуалните правила е съществено, а само онова, което би застрашило или нарушило правото на защита на страна в съответното производство. В случая допуснатите от административния орган нарушения не са съществени, тъй като заявителят е могъл да направи и е направил своите възражения и е представил своите доказателства пред съда. По делото не е спорно, че земеделският производител е заявил за подпомагане различни площи по Практика 1 и Практика 2 на интервенция Еко НИП. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № 3 от 17.03.2023 г. (в приложимата редакция) допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или 3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Според ал.2 на същата разпоредба право на подпомагане по еко схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че за кампания 2023 г. са налице различни изисквания за допустимост на площите, заявени за подпомагане по Практика 1 (т.1 и т.2 на чл.41 от Наредбата) и Практика 2 (т.1. и т. 3 на чл.41 от Наредбата) по Еко-НИП. За да са допустими заявените за подпомагане площи по Практика 1 е необходимо да са изпълнени следните условията на чл. 41, ал.1 т. 1 и т.2 от Наредбата (в приложимата й редакция), а именно върху площите не следва да са прилагани продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и ако са прилагани продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, то следва да са използвани само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба. За да са допустими заявените за подпомагане площи по Практика 2 е необходимо върху площите да не са прилагани продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, както и да са прилагани феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ. Видно от изложените мотиви в съдебното решение съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място съдът не е обсъдил приложените по делото доказателства – дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за 2022 и 2023 година и не е установил дали процесният ПРЗ е бил използван от земеделския производител и ако да върху кои конкретни площи е използван ПРЗ, който попада в първа професионална категория за употреба –дали върху такива, които са били заявени за подпомагане по Практика 1, или по Практика 2, или върху такива, които изобщо не са били заявени за подпомагане по Еко-НИП. Установяването на този факт е от значение, за да се даде отговор на въпроса – дали са били изпълнени или не изискванията на чл.41, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредбата (в приложимата й редакция), защото както бе посочено по-горе, забраната за използване на процесния пестицид е само по отношение на площите, които са заявени за подпомагане по Практика 1, но не и по отношение на тези, които са заявени по Практика 2 или на други площи, които не са заявени за подпомагане по Еко-НИП. Закупуването на един продукт за растителна защита не може да се приеме за равнозначно на използването му още повече като се има предвид, че земеделският производител е заявил за подпомагане и площи, по отношение на които няма забрана за използване на процесния продукт за растителна защита. Вписването на конкретния ПРЗ в разходнооправдателните документи не доказва прилагането му върху площи, заявени за подпомагане по Еко-НИП най-малкото, защото по тази схема може да бъде заявено за подпомагане само част от стопанството, какъвто е настоящият случай, а и би представлявало неоправдана административна тежест да се изисква от земеделския стопанин да закупува ПРЗ, които ползва в цялото си стопанство с различни разходнооправдателни документи според вида на схемата, по която иска подпомагане. Именно поради това разходнооправдателните документи са посочени на второ място в реда за доказване на прилагането на екологично насочени земеделски практики, подкрепящи проверката на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Водещо е да се установи по безспорен начин не какви ПРЗ е закупил земеделският производител, а какви ПРЗ е ползвал/приложил върху заявените за подпомагане площи по Еко-НИП, което е още по-значимо при заявени за подпомагане две различни практики върху различни имоти. Съдът не е установил, включително и чрез допускането на съдебно- агротехническа експертиза, дали са налице площи, третирани със забранения пестицид и ако да, дали тези площи, които са третирани със забранения пестицид, са заявени или не за подпомагане по Практика 1 на Еко-НИП. Според чл. 171, ал. 5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. На първо място съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 5 АПК - не е указал на страните, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочат доказателства - а именно не е указал на ответника в първоинстанционното производство, че следва да представи доказателства, че закупеният забранен препарат за растителна защита е бил използван върху площи, заявени за подпомагане по Практика 1 на ЕкоНИП. На следващо място съдът не е установил дали приложените по отношение на заявените за подпомагане площи по Практика 2 на Еко-НИП феромонови уловки са били включени в Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ, каквото е изискването на чл. 41, ал.1, т.3 от Наредбата (в приложимата за кампания 2023 г. редакция, а именно редакцията на Наредбата от ДВ бр.56 от 30.06.2023 г.) По този начин е останало неустановено и неизяснено обстоятелството дали са били изпълнени или не изискванията на чл.41, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от Наредбата (в приложимата й редакция). От друга страна съгласно чл. 171, ал. 2 АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Съдът е могъл и е следвало сам да назначи съдебно-агротехническа експертиза, която да установи дали са налице площи, които са третирани със забранения ПРС и ако да, дали тези площи, за които са налице данни, че са третирани със забранения ПРЗ, са заявени за подпомагане по Практика 1 на Еко НИП, както и дали приложените от дружеството феромонови уловки по отношение площите, заявени за подпомагане по Практика 2 са били включени в Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ, каквото е изискването на чл. 41, ал.1, т.3 от Наредбата (в приложимата за кампания 2023 г. редакция). Именно тези факти, които са останали неустановени от страна на съда, са от съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 5 АПК, като укаже на ответника в първоинстанционното производство (издателя на акта) да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно – да представи доказателства че закупеният забранен препарат за растителна защита е бил използван върху площи, заявени за подпомагане по Практика 1 на Еко НИП, както и да назначи съдебно-агротехническа експертиза, която да установи: 1. дали площите, за които са налице данни, че са третирани със забранения хербицид, са заявени за подпомагане по Практика 1 на Еко-НИП и 2. дали приложените от дружеството феромонови уловки по отношение площите, заявени за подпомагане по Практика 2, са били включени в Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ за 2023 г. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което формира и конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съдът намира искането за неоснователно, тъй към настоящия момент спорът по делото не може да бъде решен по същество, доколкото по делото не са събрани всички необходими доказателства от първата инстанция и се налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд за събиране на доказателства. С оглед изложеното искането следва да се отхвърли. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд