Определение № 60307 от 09.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1035/2021 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Б. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Г., срещу решение №260091 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 65/2020 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1090/16.12.2019 г. по гр. дело №725/2019 г. на Врачанския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Д. М. Н. срещу касатора иск с правно основание чл.40 ЗЗД и е прогласен за недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том I, рег. № 1951, нот. дело № 24/2017 г. на нотариус Е. С., район на действие РС-В., рег. № 598 при НК на РБ, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 2205 от 03.05.2017 г., акт № 117, том 5, дело 885/2017 г., дв. вх. № 2203, с който Д. М. Н., действаща чрез пълномощника си А. Б. А., е продала на А. Б. А. притежавания от нея недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент №12 с идентификатор 12259.1010.20.5.12, находящ се в [населено място], по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № ИА-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК. Предвид уважаването на главния иск, съдът не се е е произнесъл по предявения от ищцата против ответника в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основаяние чл.79, ал.1 във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9800.00 лева, посочена като продажна цена на имота в цитирания по- горе нотариален акт № 57. С определение №60649 от 26.07.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение №260091 от 18.12.2020 г. по гр. дело № 65/2020 г. на Врачанския окръжен съд. С молба №67935 от 20.10.21 г. ищцата Д. М. Н. е направила отказ от предявените искове. Посочила е, че с извънсъдебно споразумение от 13.10.21 г. са уредили отношенията си с ответника като са постигнали съгласие и за това всички направени деловодни разноски до този момент да останат за страните така, както са направени. Моли да се обезсили въззивното решение. Върховният касационен съд намира, че с направения отказ от исковете е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора. Според чл.233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да предяви отново същия иск. Изявлението за отказ е направено лично от страната. Поради това следва да се прекрати производството по делото, като съгласно чл.233, изр.3 ГПК постановеното въззивно решение трябва да се обезсили. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.