Определение № 54 от 07.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 524/2018 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Окръжен съд – Русе и Районен съд – Бяла по повод н. ч. д. № 274/2018 год. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Бяла. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по молба на осъдения Е. А. М. за постановяване на съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК. Първоначално молбата е подадена пред Районен съд – Бяла, а съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като определеното по реда на чл. 25 от НК най-тежко наказание е наложено от Русенския окръжен съд. По тези съображения производството по н. ч. д. № 146/2018 год. е прекратено и делото е изпратено на окръжния съд. Съдията-докладчик по н. ч. д. № 274/2018 год. по описа на Окръжен съд – Русе също е намерил, че делото не му е подсъдно и е повдигнал спор за подсъдност, като с разпореждане от 15. 05. 2018 год. прекратил производството по делото. Видно от приложената справка за съдимост молителят е осъждан общо десет пъти. По първите осем от тях са му налагани наказания обществено порицание, пробация и лишаване от свобода, чийто максимален срок е една година и шест месеца. Последните две присъди са постановени както следва: по н. о. х. д. № 406/2011 год. на Районен съд – Бяла Е. М. е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба, а по н. о. х. д. № 533/2016 год. на Окръжен съд – Русе – на пробация. С определение по н. ч. д. № 589/2016 год. Русенският окръжен съд е наложил най-тежкото измежду така определените наказания – две години и шест месеца лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба, наложено по н. о. х. д. № 406/2011 год. на Районен съд – Бяла. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че съобразно специалното правило на чл. 433, ал. 2 от НПК делото е подсъдно на Районен съд – Бяла, тъй като именно този съд е наложил най-тежкото наказание. Обстоятелството, че впоследствие Русенският окръжен съд е кумулирал тази санкция с наказанието по н. о. х. д. № 533/2016 год. не променя този извод, защото по смисъла на чл. 433, ал. 2 от НПК съд, наложил най-тежкото наказание, е този, който е индивидуализирал наказанието, отчитайки всички обстоятелства от значение за вида и размера му, включително и данните за личността на дееца. Именно последните в крайна сметка са от съществено значение и в производството по съдебна реабилитация. Съдът, който прилага разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 от НК в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, не се занимава с индивидуализация на наказанието, а единствено определя общото наказание по правилата на съвкупността (в този смисъл са Опр. 74/2010 год. по н. ч. д. № 320/2010 год. на ІІІ н. о., Опр. № 97/2014 год. по н. ч. д. № 1174/2014 год. на ІІІ н. о., Опр. № 86/2015 год. по н. ч. д. № 1096/2015 год. на ІІІ н. о., Опр. № 21/2016 год. по н. ч. д. № 141/2016 год. на ІІІ н. о. и др.). Ето защо делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Бяла за разглеждане и решаване по същество. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение