Решение № 54 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 336/2011 г.

Решение № 54 от 20.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 336/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Д. от [населено място], чрез адв. Б. Д. срещу решение № 6 от 11.101.2011 г. по в. гр. дело № 447/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон, с искане за обезсилването му, респ. за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В депозирана преди откритото съдебно заседание писмена молба адв. Б. Д., като пълномощник на К. Д. поддържа касационната жалба. На основание чл. 81 ГПК е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Н. Т. Н. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при направено възражение за изтекла давност, правилно въззивният съд е отхвърли искът като неоснователен. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд е валидно и допустимо. Служебното прилагане на давността по чл. 120 ЗЗД не се отразява върху допустимостта на постановения съдебен акт, а на неговата неправилност поради противоречие със закона, отменително касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. първо ГПК. Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 11 от 12.01.2012 г. по въпроса преклудира ли се възражението за изтекла давност, когато не е направено своевременно с отговора на исковата молба, в какъвто смисъл се съдържа произнасяне в решение № 111 от 8.10.2010 г. по т. дело № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По съществото на касационната жалба: Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 ГПК от К. Д. срещу Н. Н. за установяване на вземане за сумата от 29 300 лв. по запис на заповед от 28.02.2000 г. с издател Н. за сумата от 50 000 лв. Правният интерес от установителния иск е обоснован с направено от длъжника Н. възражение като длъжник по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В исковата молба ищцата е поддържала, че записа на заповед е за сумата от 50 000 лв., от която е останала неизплатена сумата от 29 300 лв., за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение. В отговора на исковата молба отв. Н. е поддържал становище, че подписания от него запис на заповед на 28.02.2000 г. е послужил като обезпечение на намерението му, представляваната от него фирма [фирма] да бъде дългосрочен наемател на недв. имот "ъглово помещение" намиращо се в сградата на цех "Кожухарообувен" в [населено място], собственост на [фирма] - [населено място]. Наред с договора за наем, ищцата, представила се за управител на [фирма] поискала подписването на запис на заповед за сумата от 50 000 лв. като гаранция за редовното плащане на наема и консумативите за сградата, както и за подновяване на договора за наем за по-дълъг период от време. Поддържа, че между двамата няма лични взаимоотношения за посочената сума. Не е плащал част от сумата по записа на заповед, каквито твърдения има в исковата молба. В съдебно заседание на 22.06.2010 г. ищцата е изслушана по реда на чл. 176 ГПК и е пояснила, че записа на заповед е издаден от ответника като обезпечение на получени в заем парични средства от нея и съпруга й през 1996 г. - 1997 г., необходими за бизнеса на ответника. Великотърновския окръжен съд е отхвърлил установителния иск като погасен по давност. Въззивният съд е приел, че записът на заповед за сумата от 50 000 лв., издаден от Н. е редовен от външна страна менителничен документ. По делото не са представени доказателства за плащане или погасяване на това вземане. Не е доказано обаче твърдението на "ищцата", че каузалното правоотношение за издаване на записа на заповед е посочения договор за наем, поради което вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение е дължимо. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Великотърновския апелативен съд е приел за основателно възражението на ответника за изтекла давност. С решение № 111 от 8.10.2010 г. по т. дело № 1068/2009 г. на ВКС, ТК, Iт. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и затова имащо задължителна за съдилищата сила / т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ е прието, че правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В конкретния случай ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, но възражението за изтекла давност е направено с писмената защита, представена в съда на 5.07.2010 г., след приключване на съдебното дирене на 22.06.2010 г. Като се е позовал на възражение, което е преклудирано, поради това, че не е направено в срока по чл. 133, ал. 1 ГПК, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния и материалния закон - чл. 133, ал. 1 ГПК и чл. 120 ЗЗД, съгласно който давността не се прилага служебно. След като вземането не е погасено по давност, по аргумент на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК спорът следва да се разреши от настоящата инстанция поради липсата на необходимост за повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Искът е неоснователен. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на вземането на кредитора. Независимо от процесуалното си качество / в случая ищец/ кредиторът трябва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането и неговия размер, а длъжникът възраженията си срещу вземането - абсолютни и лични. В случая по делото не е имало спор, че издадения на 28.02.2000 г. от ответника на ищцата запис на заповед е редовен от външна страна и отговарящ по съдържание на чл. 535 ТЗ, както и че с него страните по делото са има ли за цел да обезпечат каузални правоотношения. Спорът е за характера на каузалната сделка - ищцата поддържа чрез направено в съдебно заседание изявление е твърдяла, че сумата е дадена на ответника по отделни договори за заеми, сключени между нея, съпруга й и длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата трябва да докаже от какво правоотношение е възникнало вземането и неговия размер. Доказателствената тежест е нейна, тъй като от установяването на тези факти цели да извлече за себе си изгодни факти / решение № 195 от 30.11.2009 г. по т. д. № 299/2009 г., решение № 31 от 5.04.2012 г. по т. дело № 55/2011 г., решение № 103 от 24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ВКС, ТК и други постановени по реда на чл. 290 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест в процеса/. Освен записа на заповед, други доказателства ищцата не е представила за установяване на заемните отношения с ответника. В решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. дело № 29/2009 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК, което се споделя и от настоящия състав, ВКС, ТК се е произнесъл, че редовния от външна страна запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя. С оглед на това разрешение, ищцата, след като не е доказала с допустими доказателствени средства вземането си от договор за заем, предявения от нея установителен иск се явява неоснователен. Тъй като искът е отхвърлен, но на друго основание - като погасен по давност, за прецизиране на решението обжалваното решение ще следва да бъде отменено и отхвърлен предявения установителен иск като неоснователен. С оглед на изхода от съдебния спор на ответника ще следва да се присъдят направените по делото разноски разноски в размер на 1200 лв. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение