Определение № 240 от 16.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Н. К. за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 85/08.06.2020 г., постановено по гр. дело № 3317/2019 г. на друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (IV-то гр. отд. на ВКС). С това влязло в сила решение, по реда на касационното обжалване е отменено решение № 23/06.03.2019 г. по възз. гр. дело № 5/2019 г. на Търговищкия окръжен съд и е разрешен по същество спор по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59 от СК като е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на страните Е. Т. Н. е предоставено на бащата (ответника по молбата за отмяна) Т. Н. П., определен е режим на лични отношения между майката (молителката) и детето, местоживеенето на детето е определено при бащата, молителката е осъдена да заплаща издръжка на детето и е отхвърлен насрещният иск по чл. 127, ал. 2 от СК на молителката срещу бащата. Ответникът по молбата за отмяна Т. Н. П. в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, при условията на евентуалност – и за неоснователност на същата. При извършената служебна проверка, съдът намира молбата за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение за процесуално недопустима. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХIV от ГПК. В случая решението, чиято отмяна се иска, е такова, тъй като е постановено в производство по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59 от СК – по спора между страните относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на тяхното малолетно дете (в този смисъл са и разясненията в мотивите към същата т. 4 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Отменителната част на касационното решение, чиято отмяна се иска (и която негова част е изтъкната в петитума на молбата за отмяна, макар да е поискана отмяната му изцяло), също сама по себе си не подлежи на отмяна по реда на гл. ХХIV от ГПК, тъй като и тя не формира сила на пресъдено нещо (в този смисъл са и т. 2 и разясненията в мотивите към нея от ППВС № 2/29.09.1977 г.). Предвид недопустимостта на основното искане за отмяна на влязлото в сила решение, процесуално недопустимо е и имащото несамостоятелен характер искане по чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК за спиране изпълнението на същото до постановаване на решение по молбата за отмяна. Друго тълкуване на закона не се налага в конкретния случай и при служебната преценка относно закрилата интересите на детето. Същите не могат да бъдат накърнени в случая, тъй като молителката разполага с възможност да сезира първоинстанционния съд с ново искане по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59 от СК, предвид твърдяните от нея нови (новооткрити) обстоятелства (в този смисъл – също разясненията в мотивите към т. 4 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС); в това производство тя може да поиска и постановяване на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК. В заключение, молбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК молителката дължи и следва да бъди осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му по настоящото дело, а именно – сумата 700 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение