Определение № 3565 от 04.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Д. А., чрез процесуален представител, против определение № 27760/19.12.2024 г. постановено по адм. дело № 5763/2024 г. по описа на Административен съд - София – град (АССГ), с което е отменено определение от 04.12.2024 г., с което е даден ход по съществото на делото, оставена е без разглеждане жалбата му срещу Решение № ППН-01-512/21 от 18.04.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че с Решение № ППН-01-512/21 от 18.04.2024 г. на КЗЛД единствено се налага предупреждение на “Групама Застраховане“ ЕАД, “Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД, но не се налага глоба и поради тази причина дружествата засягат правата му, като това обуславя правният му интерес от оспорване на административния акт. Иска същото да бъде отменено, като се дадат указания на съда да даде ход по същество и жалбата на А. да бъде разгледана. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Комисията за защита на личните данни, представлявана от председателя В. К., чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частния жалбоподател. Ответникът по частната жалба - “Групама Застраховане“ ЕАД, представлявано заедно от главния изпълнителен директор С. Б. и от изпълнителния директор Т. М., чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна и неаргументирана в писмен отговор. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - “Групама Животозастраховане“ ЕАД, представлявано заедно от главния изпълнителен директор С. Б. и от изпълнителния директор Т. М., чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна и неаргументирана в писмен отговор. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - „Банка ДСК“ АД не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съдът е достигнал до извод, че оспореното Решение № ППН-01-512/21 от 18.04.2024г. на КЗЛД е изцяло благоприятен административен акт за А. Д. А.. Посочил е, че не е налице правен интерес от оспорването, а наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Определение е правилно. Първоинстанционният съд подробно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел обоснован извод за липсата на правен интерес у подателя й, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. С Решение № ППН-01-512/21 от 18.04.2024г. на КЗЛД е обявена жалбата на А. Д. А. срещу “Групама Застраховане“ ЕАД и „Групама Животозастраховане“ ЕАД за основателна за извършено от дружествата (явяващи се администратори на лични данни) нарушение на чл. 26, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – неизпълнение на задължение към дата 07.08.2020 г. за определяне по прозрачен начин на съответните им отговорности за изпълнение на задълженията по Регламента, вкл. до упражняването на правата от субектите на данни и съответните им задължения за предоставяне на информация по чл. 13 и чл. 14 от същия, посредством договореност, както и е обявена жалбата за основателна в частта срещу “Банка ДСК“ АД, - обработващ личните данни от името на администраторите „Групама Застраховане“ ЕАД, и „Групама Животозастраховане“ ЕАД, за извършено нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕС) 2016/679 - неизпълнение на задължение към дата 07.08.2020 г. на чл. 13, т. 4 от договор за застрахователен агент от дата 14.03.2005 г. и чл. 13, т. 4 от договор за застрахователен агент от дата 14.07.2005 година. КЗЛД на основание чл. 58, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/679 разпорежда на “Групама Застраховане“ ЕАД и “Групама Животозастраховане“ ЕАД да приведат съвместните операции по обработване на личните данни съобразно правилата на регламента като уредят отношенията си съобразно изискванията на чл. 26, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и на основание чл. 58, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679 отправя до “Банка ДСК“ АД, - обработващ личните данни от името на администраторите “Групама Застраховане“ ЕАД, и “Групама Животозастраховане“ ЕАД, официално предупреждение. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка и приложимото право и обосновано е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Неналагането в случая на глоба/имуществена санкция от страна на КЗЛД, съгласно корективните й правомощия по чл. 58, § 2 от Регламента (в частност чл. 58, § 2, буква и), не може да обоснове наличието на такъв интерес, доколкото упражняването или не на което и да е от тези правомощия е изцяло по преценка на надзорния орган. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство, който се извежда от прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на неговия адресат. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. С оглед на това обоснован и материално законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на атакувания от него административен акт. По изложените съображения обжалваното определение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят на ответниците по частната жалба, както следва: на “Групама Застраховане“ ЕАД юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; на “Групама Животозастраховане“ ЕАД юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,