Определение № 3126 от 07.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2836/2024 г.

По делото е постъпила молба от касатора Надежда С. Г. чрез процесуалния представител адвокат Ч. Н. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липса на средства на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 1808 от 10.06.2025 г. по настоящото т. дело № 2836/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 857 от 19.07.2024 г. по в. гр. дело № 1957/2023 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. На касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер 6 992,88 лв. Определението е връчено на касатора чрез процесуалния му представител на 25.07.2025 г. и преди изтичане на срока, на 01.08.2025 г. е постъпила молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След дадените с определение № 157 от 17.09.2025 г. по настоящото дело указания с молба вх. № 19854 от 29.10.2025 г. Надежда С. Г. е представила декларация за материално и гражданско състояние от 28.10.2025 г., в която е декларирала, че не получава месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, нито моторно превозно средство, нито дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове. Декларирала е, че страда от заболяване, което налага допълнителни парични разходи в размер 1 000 лв. месечно; че издръжката, средствата за лечение и рехабилитация се осигуряват от дъщеря й Р. Г. Г., както и че не е в състояние да упражнява трудова дейност поради заболяването й – периферна артериална аномалия, и продължаващото лечение и рехабилитация. Към молбата и декларацията са приложени амбулаторен лист № 252900025DBA/17.10.2025 г. и две епикризи. Въз основа на посочените обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че касаторът следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса за касационното производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК поради липса на достатъчно средства. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение