Решение № 3584 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 816/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" срещу решение №40406 от 03.12.2025 г. постановено по адм.дело №12144 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт №Р-22220320006868-091-001/23.05.2024 г. потвърден с решение №1392/14.10.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София. При обжалването касаторът поддържа наличие на основания по чл.209, т.3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според изложеното в касационната жалба съдът безкритично е кредитирал заключението на изслушаната по делото експертиза и въз основа на нея е формирал крайния си извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Не е съобразено, че част от въпросите, на които вещото лице е отговорило са с правен характер. Неприемливи според касатора са мотивите на съда, че издаденият и влязъл в сила ревизионен акт № 22002221002569-091-001 от 22.03.2022 г., с който на „Армони“ ЕООД са установени задължения няма обвързваща сила в настоящото производство, освен за размера на установените данъчни задължения и периодите, за които те се дължат. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че подаването на декларация по ЗДДС с неверни данни не може да се разглежда като укриване на факти по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Този извод противоречи на събраните по делото доказателства. Данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации, които да отразяват вярно извършените от тях стопански операции. Въз основа на подадените декларации се определят задълженията за съответните данъци. След като в декларацията не се отразява пълният обем на извършените сделки, а само една част от тях, то стореното съставлява укриване на факти и обстоятелства, което води до заплащане на по-малък размер на данъчни задължения. Неправилни са и изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл.19, ал.2 ДОПК, тъй като не е доказано отчуждаване на имущество на дружеството. В ревизионния акт са констатирани плащания извършени от дружеството в особено големи размери, които не са възстановени. Не се сочи, че отчуждаването е безвъзмездно. Неправилно съдът е приел, че не се установява недобросъвестност на управителя към момента на плащането. Въз основа на горното се сочи, че постановеният първоинстанционен акт е неправилен и необоснован, постановен при неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения се иска атакуваното решение да бъде отменено, както и в полза на касатора да бъдат присъдени разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции по чл.161, ал.1 ДОПК. Ответникът – Ж. Т. А., чрез адв.Николов в писмен отговор по касационната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Не са налице основания по чл.209, т.3 АПК, поради което се заявява искане да бъде оставено в сила. Възразява се срещу претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение, като се твърди, че е прекомерно. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22220320006868-091-001/23.05.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП и потвърден с решение №1392/14.10.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, с който е ангажирана отговорността на Ж. Т. А. по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК, в качеството му на управител на „Армони“ ЕООД за сумата от 600 000 лв. - главница и лихви в размер на 348 963.48 лв. По делото е установено, че Ж. Т. А., чрез едноличната собственост на капитала на „Ментейн“ ЕООД, представляващ едноличен собственик и управител на „Армони“ ЕООД е управител на дружеството от 02.10.2018 г. до 18.06.2019 г. През м.12.2018 г. в резултат на дейността на дружеството е деклариран формиран резултат по справки декларации по ЗДДС – „0 лв“. В последствие с ревизионния акт издаден на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 600 000 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит. Въз основа на констатациите на органите по приходите е прието,че са налице основания по чл.19, ал.1 ДОПК за ангажиране отговорността на управителя. Ревизиращите са приели, че жалбоподателят съзнателно и недобросъвестно е допуснал невярно деклариране на данни, с цел намаляване размера на данъка за периода и осуетяване плащането му към бюджета. В резултат на това укриване са формирани и неверни и неистински обороти по счетоводните сметки и изготвения ГФО. Органите по приходите са приели и наличие на предпоставки по чл.19, ал.2 ДОПК. Отговорността е определена във връзка с реализирани плащания към дружества доставчици от които не са получени насрещни престации. При извършената по делото проверка на ревизионния акт относно неговата законосъобразност АССГ е приел, че е издаден от компетентен орган след проведено по надлежния ред ревизионно производство. Спазена е предвидената по чл.120, ал.1 ДОПК писмена форма и актът е надлежно подписан. Направен е извод, че при издаването на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. Относно съответствието на акта с материалния закон е прието, че за Ж. Т. А. са налице част от предпоставките за ангажиране отговорността му в хипотезите на чл.19, ал.1 и 2 ДОПК. Лицето е било управител на „Армони“ ЕООД за ревизирания период. По отношение на дружеството са установени публични задължения по ЗДДС, за данъчен период м.12.2018 г., които произтичат от непризнато право на данъчен кредит в размер на 600 000 лв. Основанието и размерът на задължението възложени в тежест на "Армони" ЕООД са установени с ревизионен акт Р-22002221002569-091-001.от 22.03.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София. Установено е също така, че дружеството не е могло да погаси задълженията си чрез имуществото, с което разполага. През 2019 г. в ТД на НАП гр.София е образувано изпълнително дело №190752188, но поради липса на имущество, от което фискът да се удовлетвори по преценка на публичния изпълнител дългът е прекатегоризиран в „трудно събираем“. Съдът е обсъдил и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.19 ДОПК и е формирал краен извод, че същите не са налице. При обсъждане на хипотезата по чл.19, ал.1 ДОПК първоинстанционният съд е посочил, че тя се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. Разминаването между декларираното от данъчно задължените лица и действителното, принципно е укриване на факти и обстоятелства, съобразно приетото в преобладаващата практика на ВАС по аналогични правни спорове. В конкретния случай, в хода на ревизията е прието, че подаването на СД по ЗДДС с резултат „0“ за данъчен период м.12.2018 г., за който в последствие е установено, че са издадени от дружеството фактури и други съпътстващи документи отразяващи привидни правоотношения и нереални доставки, е извършено умишлено. АССГ от своя страна е приел, че производството, в което по отношение на „Армони“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит по фактура №13 от 18.12.2018 г. издадена от „Алнуаими груп“ АД, има значение само доколкото установяват задължението и неговия размер. Недопустимо е само с доводи, които се основават на установеното задължение по ревизионния акт на дружеството да се приеме, че е доказано поведение на ревизираното лице, което се изразява в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите. Не е установена с възможните доказателствени средства и субективната страна на деянието. Липсват направени констатации относно връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството. Неправомерното попълване на СД по ЗДДС, може да е предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността да бъдат събрани. Не е доказана от органите по приходите пряката причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При обсъждане наличието на хипотезата на чл.19, ал.2 ДОПК, съдебният състав е обосновал незаконосъобразност на ревизионния акт и в тази част. Според изложените мотиви в решението, предпоставка за ангажиране отговорността на ревизираното лице по този ред е не всяко намаляващо имуществото на задълженото лице действие, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Данъчните органи следва да установят наличие на извършено плащане в натура или пари в брой от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчуждаване на имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Не е достатъчно само да се установи размерът на задължението, а да се установи как действията на управителя на дружеството са рефлектирали върху имуществото на дружеството и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. По тези съображения е отменен процесния ревизионен акт, като е прието, че с него отговорността на Ж. Т. А. по чл.19, ал.1 и ал.2 ДОПК в качеството му на управител на „Армони“ ЕООД е ангажирана незаконосъобразно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките при наличието на които управителят отговаря за задълженията на дружеството в хипотезите на чл. 19, ал. 1 и по ал.2 ДОПК. Между страните не е имало спор, че ревизираното лице е било управител на дружеството за процесния период, както и че дружеството е имало установени с ревизионен акт публични задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2018 г. в размер на 600 000 лв. – главница и съответните лихви за забава. Установено е също, че от имуществото на дружеството тези задължения не могат да бъдат погасени. Спорът между страните е формиран по въпроса за наличието или липсата на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на Ж. Т. А. по чл. 19, ал.1 ДОПК, за установените с влязъл в сила ревизионен акт № Р-22002221002569-091-001 от 22.03.2022 г. задължения на „Армони“ ЕООД и тези по ал.2 за извършени плащания към трети лица, за които няма насрещни престации. Правилно решаващият състав на АССГ е приел, че спорът по делото се е свежда до наличието на останалите предпоставки по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК. Направил е разграничение на законовите хипотези и по отделно е изяснил наличието на предпоставките по ал.1 и ал.2 на законовата норма. Прието е, че органите по приходите не са установили наличието на причинно следствена връзка между неподаването на СД за данъчен период м.12.2018 г. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Правилно по аргумент от чл.170, ал.1 АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК е прието, че тежестта за установяване и доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите които обосновават ангажирането на отговорност следва да са налице кумулативно. Споделя се и приетото от АССГ, че невярното деклариране от страна на управителя на резултатите по ЗДДС за ревизираните отчетни периоди на управляваното от него дружество, представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Но сам по себе си този факт не води до автоматично ангажиране отговорността на управителя. Правилно съдът не е възприел тезата на органите по приходите, че това деклариране само по себе си установява и пряката причинна връзка с невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани. Обоснован е извода, направен в решението, че дори да се приеме, че поведението на управителя на дружеството е довело до формиране на по-малки задължения по ЗДДС, въз основа на декларирани неверни данни, то приходните органи не са доказали по категоричен начин, че това е единствената причина публичните задължения да не могат да се съберат. Укриването на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. Нормата на чл.19, ал.1ДОПК изисква кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав и отсъствието на който и да е от тях изключва ангажирането на отговорността на управителя. Съдът е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи и по отношение на чл.19, ал.2 ДОПК. Нормата изброява действията, въз основан на които може да се ангажира отговорност на управителя. Органите по приходите обосновават ангажирането на отговорността по чл.19, ал.2 с дествия на управителя, водещи до отклонение на парични сред8ства в особено големи размер в полза на дружества от които не са предоставени насрещни престации. Направените констатации за плащания обаче касаят само размера на преведените суми без да е посочена връзката между тези плащания и невъзможността да бъдат погасени задълженията на "Армони" ЕООД. Отново, както е установил и първоинстанционния съд не е обосновано, че именно в следствие на конкретни действия на управителя се е стигнало до невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеското и за тях е необходимо да бъде ангажирана отговорността на неговия управител. Несподелимо е твърдението на органите по приходите, че всяко действие свързано с изразходването на парични средства на дружеството води до намаляване на имуществото му, а това от своя страна води до невъзможност да бъдат удовлетворени интересите на фиска. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 2 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице за несъбраните публични задължения на дружеството. Като е достигнал до същото крайно заключение и е отменил издадения ревизионния акт и в тази част, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което изцяло следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение