Определение № 3136 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3986/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. Д. против определение № 302 от 28.02.2023 г. гр.д. № 410/2023 г. на ВКС, второ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 262760/27.04.2021 г. по гр. д. № 16942/2019 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържа незаконосъобразност на определението и иска отмяната му с довод, че съдът е приел, че не са изпълнени указанията за конкретизиране на молбата за отмяна, като молителката не е била уведомена за поредното разпореждане, но преди това е уточнила какви са документите, въз основа на които се иска отмяна на влязло в сила решение. Твърди, че не е имала право да се снабди с декларациите по чл. 14 ЗМДТ, за да направи по- конкретни твърдения как това ще се отрази върху крайния изход от спора. Направено е искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т, 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 410/2023 г. на ВКС, второ г.о. е образувано по молба на П. Т. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 262760/27.04.2021 г. по гр. д. № 16942/2019 г. на Софийски градски съд. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС е приел, че съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал - която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В случая с разпореждане № 20007916/26.01.2022 г. по гр. д. № 16360/2018 г. на Софийски районен съд е констатирано, че подадената молба вх. № 25005189/25.01.2022 г. е нередовна и са дадени указания на молителя в двуседмичен срок от връчване на съобщението /01.03.2022 г./ да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на решението и да посочи кои са новите писмени доказателства. С разпореждане № 20048513/18.07.2022 г. адвокат М. е назначена за служебен адвокат на П. Д. и е постановено препис от молбата за отмяна и от разпореждане № 20007916/26.01.2022 г. да се връчат на адвокат М., като изпратеното до нея съобщение е върнато с отбелязване, че е отписана от регистрите на адвокатурата. С разпореждане № 20055320/29.08.2022 г. адвокат Е. И. е назначена за процесуален представител на П. Д.. На 08.09.2022г. на адвокат И. са съобщени указанията на съда, дадени с разпореждането от 29.08.2022 г. В постъпилите молби вх. № 25005189/25.01.2022 г. и вх. № 25017691/02.03.2022 г., не се посочват и не се представят конкретни писмени доказателства и не са изложени твърдения за новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на решението. Твърди се само, че подадената от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ ще рефлектира върху изхода на спора, без да се сочи в какво се изразява същественото й значение за делото и как ще се отрази върху разрешаването на правния спор. Сходни твърдения са изложени и в подадените от адвокат И. молби вх. № 25062456/15.09.2022 г.; вх. № 25062841/19.09.2022 г. и вх. № 25069381/21.10.2022 г. В молба вх. № 25062456/15.09.2022 г. са изброени документи, без да е посочено значението им за делото, респ. дали представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и без те да се представят с молбата. Направен е извод, че с оглед датата на връчване на препис от разпореждане № 20055320/29.08.2022 г. - 08.09.2022 г., следва да се приеме, че предоставеният срок за конкретизиране на молбата за отмяна е изтекъл на 22.09.2022 г. Въпреки многократно даваните указания от страна на администриращия съд, констатираните нередовности не са отстранени към настоящия момент. След като молителят не е изложил обстоятелства и не е посочил писмени доказателства, които да обосноват соченото от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., на ВКС, ОСГТК, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество. Определението е правилно. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя наличие на нови доказателства или посочване на нови обстоятелства, които са съществували по време на висящността на производството, приключило с акта, чиято отмяна се иска и които страната е била в обективна невъзможност да узнае или представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Когато се твърди, че са налице нови доказателства, то последните следва да се представят. В случая такива доказателства не са представени, въпреки дадените за това указания. Следователно правилен е изводът на състава на ВКС, че молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал.1, т.1 ГК, е недопустима. Както е прието в т.10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението. Неоснователен е доводът в частната жалба, че молителката не е била уведомена за поредното разпореждане на съда /без да се сочи кое/. От данните по делото категорично установява, че на 08.09.2022г. указанията на съда за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна са съобщени на процесуалния представител на молителката и в дадения срок тези нередовности не са отстранени. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение, намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В частната жалба се поддържа, че присъденото с обжалваното определение адвокатско възнаграждение е прекомерно и се иска намаляването му. В тази й част частната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК, поради което и по нея следва да се произнесе съставът, постановил обжалваното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение