Решение № 5371 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 505/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора против решение № 4615/19.11.2025 г. постановено по адм. д. № 378/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена издадената от настоящия касатор Заповед № 10-00-816 от 14.03.2025 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1, чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуетажна масивна жилищна сграда № 118“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – държавна частна собственост, вид територията „горска“, начин на трайно ползване „широколистна гора“, в поземлен имот с идентификатор 68850.512.850 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, общинска собственост, вид територия урбанизирана, НТП ниско застрояване и в поземлен имот с идентификатор 68850.512.851 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, общинска собственост, вид територия урбанизирана, НТП ниско застрояване". Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че правилно е наредено премахването на незаконен строеж, който не е търпим, както и че не е нарушен принципа за съразмерност, тъй като на жалбоподателя в първоинстанционното производство е предоставена възможност да бъде настанен в общинско жилище. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу посочената по-горе заповед. Ответникът – Д. М. А., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: Правилни са изводите на Административен съд Стара Загора, че нареденият за премахване строеж е незаконен и не е търпим. Установено по несъмнен начин по делото е, че описаният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – същият е осъществен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Строежът попада и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Разположен е върху имот държавна собственост, с начин на трайно ползване „широколистна гора“. Строежът не попада в изключенията по чл. 12, ал. 3 ЗУТ. Не е изпълнена процедурата по чл. 12, ал. 2 от същия закон - не е изработван подробен устройствен план и не е провеждана процедура по промяна на предназначението на терена. Правилни са изводите на съда от първа инстанция, че след като част от строежа е изграден в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ/допускащ застрояване, разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, без значение на периода, в който е бил построен. В допълнение имайки предвид годината на деклариране на строежа пред фискални власти на община Стара Загора /1998 г./, строежът не попада в хипотезите на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Възможната хипотеза е тази по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. С оглед изложеното по горе, че не е изпълнена процедурата по чл. 12, ал. 2 ЗУТ сградата не е била допустима по нито от действащите подробни градоустройствени планове към момента на изграждането й /1998 г./, нито към настоящия момент. Освен това за да е търпим строежът, същият следва да е бил деклариран пред одобряващите органи в срок до 31.12.1998 г. По делото нито се съдържат доказателства за подобно деклариране, нито има твърдения от страна на касатора в тази посока. Декларирането му с цел данъчно облагане, не изпълнява изискването на цитираната норма, за деклариране пред одобряващите органи. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено същият да бъде премахнат. Въпреки описаните до настоящия момент правилни изводи, Административен съд Стара Загора неправилно е отменил оспорената пред него заповед, възприемайки, че е нарушен принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6, АПК. Дори този принцип да бъде разгледан във връзка с чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ премахването на незаконния строеж представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Следва да се подчертае, че защитаваните права по чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни. В чл. 8, ал. 2 от Конвенцията са дефинирани границите на допустимата намеса на държавата в правата по ал. 1. От така очертаните граници е видно, че когато ограничението е предвидено в закон, какъвто е настоящия случай и е необходимо в едно демократично общество в интерес обществена сигурност, следва да се приеме, че засягането е пропорционално на целта, за която мярката се налага. Премахването е разпоредено в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира, чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. Нещо повече – на жалбоподателя в първоинстанционното производство е предоставена възможност да бъде настанен в общинско жилище, факт който допълнително опровергава извода за нарушаване на принципа за съразмерност. Следва да се отбележи и, че в настоящия случай сградата е разположена в имот държавна собственост с начин на трайно ползване „гора“. Ако се приеме тезата за защитимост на жилището на всяка цена, то би се стигнала до абсурдната и правно неприемлива ситуация да не могат да бъдат премахнати незаконни строежи, разположени в произволно избрани от извършителите им терени, само защото тези строежи са техни жилища. В горния смисъл са съдебните актове по АД 9511/2025г., АД 638/2026г. и 907/2026г. по описа на Върховния административен съд, по идентични случаи на констатирани незаконни строежи в същата местност. Като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд – Стара Загора е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран, а оспорването срещу заповедта следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,