Определение № 532 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 228 и чл.144 АПК Образувано е пред Върховния административен съд по молба на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. Молителят твърди, че са налице предпоставки за приложение на нормата на чл.161,ал.3 ДОПК, поради което независимо от изхода на делото, разноските следва да се възложат на касатора и ревизирано лице. Претендира за постановяване на акт, с който да се измени влязлото в сила решение по делото, в частта за разноските, като се осъди ДЗЗД „Албена“ да заплати в полза на НАП разноски в размер на 21 854,82лв. за двете съдебни инстанции. В отговор на ответника по касация ДЗЗД „Албена“, подаден чрез процесуалния представител адв. К. Желев, се оспорва основателността на молбата за изменение на решението. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежно представлявана страна и в законоустановения едномесечен срок от постановяване на касационното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила решение №12460/19.11.2024г., постановено по адм.дело №7203/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, образувано по касационна жалба на ДЗЗЗД „Албена“, е отменено решение №4684/09.05.2024г., постановено по адм. Дело №1564/2023г. по описа на АС Варна и вместо него е постановено решение по съществото на спора като е отменен ревизионен акт № Р-03000322004201-091-001/05.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №108/22.06.2023г. на директор дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП и в полза на касатора, съответно в тежест на бюджета на ответника по касация, са присъдени направените от дружеството разноски за двете съдебни инстанции в размер на 28850лв. Разноските съставляват държавни такси, възнаграждение за вещо лице, заплатени адвокатско възнаграждение, включени в списък на разноски. Касационният съд намира, че не са налице основания за промяна на постановения акт в частта за разноските. Не е налице твърдяната от органите по приходите хипотеза на чл.161,ал.3 ДОПК. Това е така, защото макар и пред съда да са представени доказателства, които не са събрани в хода на ревизионното производство, същите е можело да бъдат събрани в хода на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи. Също така основанията за отмяна на данъчния акт не произтичат единствено и само въз основа на аргументите, черпени от представеното доказателство в хода на съдебното производство /анекс към споразумение за учредяване на ДЗЗД „Албена“ от 24.03.2017г./. Решаващите изводи на съда са по тълкуване и прилагане на материалния закон и са направени въз основа на всички събрани в хода на ревизионното производство данни и доказателства, при съобразяване и на даденото заключение от ССчЕ за наличие на редовно водено счетоводство на ревизираното лице. Молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 228 и чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,