Определение № 480 от 29.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 426/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ф. Г. от [населено място] срещу разпореждането на Софийски окръжен съд № 212 от 09.05.2011г. по в.ч.гр.д. № 1138/2010г., с което е върната подадената от Г. Г. частна жалба с вх. № 810/23.03.2011г. срещу постановеното по същото дело определение № 565/07.02.2011г. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане на въззивния съд което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 279 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното разпореждане е върната като процесуално недопустима подадената от Г. Г. частна жалба по съображения, че не са отстранени в дадения от съда срок нередовностите й. Частният жалбоподател твърди, че не е получил съобщение от съда за отстраняване на нередовностите на частната жалба, но признава, че е отсъствал от дома си за повече от един месец поради командировка в [населено място]. Разпореждането е правилно. С разпореждане от 25.03.2011г. по в.ч.гр.д. № 1138/2010г. Софийски окръжен съд е оставил без движение частна жалба вх. № 810/23.03.2011г. като е дал указания на частния жалбоподател, част от които са неправилни. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК и не е необходимо към жалбата да се приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Правилно обаче частната жалба е оставена без движение за внасяне на 15 лв. държавна такса. Съобщението за оставяне на частната жалба без движение е приложено към делото с разпореждане на съдията да се счита връчено на 21.04.2011г. на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. В касационната жалба до ВКС и молбата за възстановяване на срока, частният жалбоподател признава, че е отсъствал от адреса, посочен по делото, за период от един месец, за установяване на което прилага служебна бележка, че е бил командирован в [населено място] от 27.03.2011г. до 05.05.2011г. От така установените обстоятелства се налага извода, че частната жалба правилно е оставена без движение за внасяне на следващата се държавна такса. Законосъобразно поради неизпълнение от частния жалбоподател на задължението му по чл. 41, ал. 1 ГПК е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, и поради неотстраняване на нередовността частната жалба е върната. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, а делото да се върне на Софийски окръжен съд за произнасяне по молбата на Г. Г. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение