Определение № 6000 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, подадена чрез адв. А. Николовска, срещу Определение № 519/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12408/2025 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против Протоколно определение от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 760/2025 г. на Административен съд – Плевен. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК. Наведени са доводи, че след като определението за спиране на делото може да се обжалва с частна жалба, би следвало и определението, с което се отказва спиране на производството, да подлежи на обжалване по същия ред. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на определение за спиране на адм. дело № 760/2025 г. по описа на АС- Плевен, поради образувано преюдициално дело С-676/2025 г. на на Съда на Европейския съюз (СЕС) със сходен предмет. Ответникът – Л. М. Ц. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия при извършена проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Определение № 519/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12408/2025 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, е оставена без разглеждане частната жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД против Протоколно определение от 12.11.2025 г. по адм. дело. № 760/2025 г. на АС – Плевен, с което е отхвърлено искането на дружеството с правно основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на производството до приключване на дело С-676/2025 г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване на АС – Варна по адм. д. № 1643/2025 г. по описа на съда. При постановяване на обжалваното определение, тричленният състав се е позовал на общите правила на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК, съобразно които на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по - нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Съдът е формирал извод, че не е предвиден инстанционен контрол относно определение, с което по същество искането на дружеството за спиране на производството по делото е отхвърлено, поради което е приел оспорването за недопустимо. По изложените съображения частната жалба срещу оспореното определение е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Редът за оспорване на съдебните актове, с които съдът се произнася по процесуални въпроси, свързани с движението, развитието или прекратяването на съдебното производство е установен в Глава тринадесета "Обжалване на определенията и разпорежданията" от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по - нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното пред тричленния състав протоколно определение от 12.11.2025 г., постановеното от АС – Плевен по адм. дело № 760/2025 г., няма белезите на акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Със Закона за изменение и допълнение на АПК (Нов – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) се въвежда разпоредбата на чл. 154а АПК, в която са посочени основанията за спиране, възобновяване и прекратяване на съдебното производство по административни дела, като в ал.1, т.8 е прието, че съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В конкретния случай, спорен от правна страна е въпросът относно допустимостта на производството по оспорване на определение, с което е отхвърлено по същество искане за спиране на основание чл. 154а, ал.1, т.8 АПК. Във връзка с предмета на спора следва да бъде посочено, че в разпоредбата на чл. 154а, ал.2 и ал.4 АПК изрично са разписани хипотезите, в които постановените определения могат да се обжалват с частна жалба. При анализа на относимата правна уредба се установява, че това са определенията, с които се спира производството и определенията, с които се отказва възобновяване на вече спряно производство. В контекста на изложеното, правилен е изводът, че за разлика от определението за спиране, определението, с което се отказва спиране, не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението за отказ да се спре производството по делото по реда на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Правилността на този вид определения за отказ да бъде спряно производството по делото е предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение по съществото на спора, с оглед заложения в АПК служебен контрол за допустимост и валидност на подложеният на касационен контрол съдебен акт - т. 1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото правилно е отчетено от тричленния състав на ВАС и в съответствие със закона е прието, че частната жалба е насочена против акт, който не подлежи на оспорване, съответно същата е недопустима за разглеждане по същество. Налице е хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК, приложима и в частното производство, съгласно препращащата разпоредба на чл. 236 АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,