Определение № 789 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 787/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Р. (България)” Е. - гр. София срещу Определение № 537 от 30.VІ.2010 г. по ч.т.д. № 507/ 2010 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 100 от 4.ІІІ.2010 г. по ч.т.д. № 66/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено Определение от 8.Х.2009 г. по гр.д. № 228/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което по молба по чл. 402 ГПК е отменено Определение № 2604/6.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 228/ 2009 г. на Варненски окръжен съд и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. По изложените съображения, че определението е неправилно и необосновано, жалбоподателят иска определението да се отмени, да се разгледа частната му касационна жалба срещу въззивното определение и ВКС да се произнесе по същество по направените с касационната жалба искания. Ответниците по частната жалба К. Н. Т. - от гр. Варна и “Б. комерс 95” ООД - гр. Шумен не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба. С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане частната жалба на “Р. (България)” Е. - гр. София срещу въззивно определение, с което е обезсилено определение, постановено на основание чл. 402 ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговарят на изискването на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, имат несамостоятелен и привременен характер, тъй като имат действия до приключване на исковото производство и подлежат на двуинстанционно разглеждане. Определението е правилно. Определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу определение, с което е разгледана молба за отмяна на обезпечение по чл. 402 ал. 2 ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда тяхното развитие. В този смисъл е ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по т.д. №1/2009 г., което следва да се приложи и за определението, постановено по искане за отмяна на обезпечение, на основание чл. 402 ГПК. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение