Определение № 3166 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е съгласно определение № 2289/06.03.2025 г. по административно дело № 2122/2025 г. на ВАС, петчленен състав, съгласно което е изпратено делото на тричленния състав на Върховния административен съд, постановил решението по адм. дело № 5172/2024 г. за произнасяне по молбата на Ч. Г. Т. от гр. София с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК. Със горепосоченото определение е прието, че от изложеното в касационната жалба на Ч. Г. Т. от гр. София, чрез адвокат С. Миланова против решение № 13118/04.12.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5172/2024 г. с искане за изменението му в частта за разноските и с оглед на уточнението й с молбата от 17.02.2025 г., следва да се приеме, че Ч. Т. е сезирал съда с искане за изменение на решение № 13118/04.12.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5172/2024 г. в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК компетентен да разгледа и да се произнесе по така предявеното искане е съдът, постановил съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска. В цитираните по – горе молби се твърди, че касационният съд е допълнил решението си относно деловодните разноски, но в него не е справедливо отразено дължимото и доказано от жалбоподателя възнаграждение, както и че неправилно съдебният състав не е присъдил на Ч. Г. Т. от гр. София направените в касационното производство разноски в претендирания размер, като не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, сложната съдебно – счетоводна експертиза и проявената процесуална активност от касационния жалбоподател. Посочено е в уточняващата молба, че тези обстоятелства пораждат правен интерес на Т. да иска да му бъдат присъдени деловодни разноски В ДВОЕН РАЗМЕР съгласно размера на защитавания материален интерес, както в първоинстанционното производство, но също така и в касационното производство. Настоящият касационен състав, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното: С решение № 13118/04.12.2024 г. по адм. дело № 5172/2024 г. съдът е допълнил и изменил по молба на Ч. Т. в частта за разноските решение № 11180/18.10.2024 г. по същото административно дело, като е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на Ч. Г. Т. сумата 4 234.07 лева съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, страната може да поиска да бъде изменено решението в частта му за разноските. Определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението (чл. 248, ал. 3 ГПК, изр. второ). В случая, съдът вече се е произнесъл по искането за изменение на решението № 11180/18.10.2024 г. с вх. № 15 874/28.10.2024 г.. с последващ съдебен акт от 04.12.2024 г., който в тази си част има характер на определение - арг. от чл. 248, ал. 3, изр. първо. Това определение не подлежи на изменение по реда на чл. 248 ГПК, който е приложим само досежно решението, с което първоначално съдът се е произнесъл. Именно датата на постановяване на това необжалваемо решение е началният момент, от който тече едномесечният срок за релевиране на искането за изменение. Повторното искане за това е предявено на 16.12.2016 г., а решението е постановено на 18.10.2024 г., с оглед на което искането се явява просрочено и следва да се остави без разглеждане. Още повече, че по съществото си то цели недопустимо изменение на решението с характер на определение на съда от 04.12.2024 г., което има окончателен характер, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на осмо отделение