Решение № 648 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“(ДПУСЯ), чрез процесуален представител, против решение № 12756/11.04.2025г., постановено по адм. дело № 1503/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че язовир «Котанката -27» не подлежи на контрол и че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор(ДАМТН) или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на такива язовири. Предписанията, дадени с оспорения констативен протокол са нищожни, издадени в противоречие с чл.27, ал.2, т.2 АПК. Изтъква се нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяване на касатора за започване на производството. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответните страни – Д. Димитров и В. Арсенов – главни инспектори в регионален отдел „Югоизточна България“ – офис Бургас на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (ГДНЯСС) на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорват касационната жалба като претендират присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) срещу предписания, обективирани в раздел V от констативен протокол № 06-01-159/11.12.2024г., издадени от главни инспектори в регионален отдел „Югоизточна България“ – офис Бургас на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Установено е по делото, че при извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Югоизточна България, на язовир „Котанката – 27“, находящ се в землището на с. Терзийско, община Сунгурларе, област Бургас, който язовир е собственост на ДПУСЯ, че следва да се извършат ремонтно-възстановителни работи в срок до 12.05.2025 г.: изготвяне на инвестиционен проект - заснемане, който да бъде одобрен по реда на чл.145, ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); геодезическо заснемане (височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения) на язовир „Котанката – 27“, находящ се в землището на с. Терзийско, община Сунгурларе, област Бургас, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 72299.23.13; почистване на язовирната стена (корона, воден и въздушен откоси) от дървесна и храстовидна растителност; изготвяне на характеристични криви за залетите площи и завирените обеми, същите да се отразят в инструкцията за експлоатация на язовира. Предписано е и да не се завирява язовирът, докато не се възстанови изправното техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея. Посочено е в КП № 06-01-159/11.12.2024г.и, че за язовира има попълнени данни в регистъра на язовирите. За проверката собственикът е бил уведомен с писмо № 85-0-1020/06.12.2024г. на началника на регионален отдел „Югоизточна България“ – офис Бургас на ГДНЯСС на ДАМТН. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Посочено е, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите. Съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Посочил е, че разпоредбата на чл.141а, ал.3 ЗВ не изключва правомощието на лицата по чл.190, ал.4 ЗВ да дадат предписания от вида на процесните в случай, че установят несъответствие на конкретен обект с изискванията, установени в ЗВ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Позовал се е на правната норма на чл.108, ал.3, т.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата), приета с Постановление № 12 на Министерски съвет от 28.02.2020 г., в която е посочено, че ДАМТН извършва проверки на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях веднъж на три години, когато язовирът е с ниска степен на потенциална опасност. Съдът е обсъдил наведените доводи за нищожност на оспорения акт, като подробно е аргументирал тяхната неоснователност. Приел е, че предходните предписания, дадени в раздел V, т.1 и т.2 от КП № 06-01-62/15.05.2024г. имат по-широк предмет, оспорени са и не са влезли в сила. Двата КП са самостоятелни индивидуални административни актове, издадени при различна фактическа обстановка и неизпълнението на всяко от предписанията е самостоятелно основание за отделно административно наказание съгласно т.39 от чл.200, ал.1 ЗВ и в съответствие с чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал.1, т.3 и ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т.1 и т. 2 от Констативен протокол(КП)№ 06-01-159/11.12.2024г. на инспектори в РО НЯСС Югоизточна България към ДАМТН - офис Бургас. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 06-01-159/11.12.2024г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед № 2010-181/23.03.2023 г. и Заповед № 2010-424/10.06.2024 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта – т. 43 и т. 45 от Заповед № 2010-424/10.06.2024 г., да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение – т.е. експерти към РО НЯСС Югоизточна България, към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – офис Бургас, притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица с правото да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Комисиите по чл. 138а, ал. 3 ЗВ се назначават от областния управител на съответната област и включват в състава си представители на ДАМТН, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи и съответните областна администрация, басейнова дирекция и община. За съоръженията по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2 – комисията трябва да извършва проверки веднъж годишно, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3, какъвто е процесният язовир - веднъж на три години. Контролните правомощия на междуведомствената комисия по чл. 138а ЗВ не лишават от компетентност органите на ДАМТН, която почива на самостоятелно основание. Съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ, всички собственици на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. ДПУСЯ е държавно предприятие, чийто основен предмет на дейност е комплексното управление на язовири – чл. 139а, ал. 1 и ал. 3 ЗВ и дължи да осигури техническа изправност на управляваните от него язовири. Правилно съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 141а, ал. 3 ЗВ не изключва правомощието на лицата по чл. 190, ал. 4 ЗВ да дават предписания когато установят несъответствие на конкретен обект с нормативните изисквания. В чл. 108, ал. 3, т. 2 от Наредбата е посочено, че ДАМТН извършва проверки на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях веднъж на три години, когато язовирът е с ниска степен на потенциална опасност. Изключението по чл. 141а, ал. 3 ЗВ не се отнася до изваждане на посочените язовири изобщо извън обхвата на контрол и задължения на собствениците, а последните имат възможността да изпълняват задълженията си посредством лица, които могат и да не отговарят на специалните изисквания за оператор на язовирна стена. Дори да се приеме, че язовирът е малък и с ниска опасност, това не означава, че собственикът е освободен от дължимата грижа, свързана със стопанисването му и задължението да го поддържа в изправност. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Правилно и подробно са посочени и анализирани относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. При извършване на проверката на 11.12.2024г., въз основа на която е издаден оспореният констативен протокол, е констатирано неизпълнение на дадените предписания в раздел V, т.1 и т.2 от КП № 06-01-62/15.05.2024г. и е даден нов срок за изпълнението им. Контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на ДАМТН. Неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство, което се опровергава от приложеното по делото писмо от 06.12.2024г. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта «предписания» изисква конкретно поведение от собственика на язовира. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението. Предвид направените фактически установявания, правилно съдът е приел, че предписанията, дадени в оспорения констативен протокол са в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. С оглед конкретните констатации за техническото състояние на язовира при извършения оглед на място, които не са оборени в хода на съдебното производство, не са и оспорени от неговия собственик, са дадени конкретни предписания, пряко относими към техническото и експлотационно състояние на съоръжението. Невъзможност да се изпълнят предписанията в определения срок не се доказва по делото. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил констативния протокол от 15.05.2024 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Югоизточна България към ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, раздел V, т. 1 и т. 2. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир „Котанката – 27“, находящ се в землището на с. Терзийско, община Сунгурларе, област Бургас, стопанисван от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. При установените по делото факти, изводът на АССГ за законосъобразност на оспореното предписание е съответен на приложимите законови разпоредби. Правилно, решаващият състав е изложил мотиви и за съответствието на оспорения акт с целта на закона. Общественият интерес изисква язовирите да се поддържат в техническа изправност. Осъществената проверка и оспорените предписания са в израз именно на осъществявания от ДАМТН контрол за осигуряване на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поради което е изпълнена целта на закона. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт, основано от касационния жалбоподател с наличието на висящо съдебно производство по оспорване на КП № 06-01-62/15.05.2024г. Касае се за две отделни, самостоятелни производства, приключили с различни административни актове, които нямат един и същ предмет. Новото предписание по точка V., макар и със същото съдържание, е направено в следващ период от време, поради неизпълнението на предишното предписание и изтичането на срока за неговото изпълнение. За да е налице предметно тъждество е необходимо пълно припокриване между правото по първия административен акт и правото-предмет на втория административен акт, както с оглед белезите, които индивидуализират това право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание, така и с оглед времето, за което се претендира. Двете производства касаят възникнали в различно време правоотношения по повод изпълнение на определени законови задължения. С новото установяване се търси друг период от живота на правото различен от този, за който е бил издаден предходният административен акт. При отсъствието на идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с констативни протоколи, съставени при извършени по различно време проверки на язовира, не може да се приеме, че е съществувало основание по чл.27, ал.2, т.2 АПК за прекратяване на второто административно производство. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,