Определение № 93 от 04.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 631/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 44, т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – АНД № 438/2019г., на Районен съд – Несебър, по подадена жалба от представителя на ЮЛ „В.С.А. К.“ ООД срещу НП № 02-0002287/18.04.2019г., издадено от директор на дирекция „Инспекция на труда“ – Бургас. С определение № 132/05.06.2019г. съдът е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд. Становището на прокурора от ВКП е, че компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски районен съд, като според него местоизвършването на нарушението е в седалището и управлението на дружеството в [населено място]. Съставът на Върховния касационен съд, след като разгледа делото и обстоятелствата по него, намира че съдилищата са сезирани с жалбата на юридическото лице, наказано със съответна имуществена санкция за неизпълнение на задължително предписание на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, дадено с протокол № ПР 1901657/17.01.2019г., дадено в т.7. От нея и приложените към делото акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление са установява, че задължението за определено поведение – изплащането на възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск от работник по трудов договор във фирмата, възниква в седалището на юридическото лице, там където се управлява поначало. Бездействието е осъществено именно там, като няма правно значение къде е следвало да се изплати вида трудово обезщетение и как- касово, безкасово, това е можело да бъде сторено на най-различни места, във връзка пък с евентуалното желание и местонахождение на вече бившия работник във дружеството., без това да означава, че мястото на извършването на нарушението по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН е там. В този смисъл позоваването на съдията- докладчик при РС-Несебър на посочената норма, е напълно уместно и се споделя изцяло от касационния състав, както и позоваването на Опр. № 173/28.11.2013г. на н.д.№ 2107/2013г. на ВКС, 2-ро н.о. Може с положителност да се заключи, че компетентен е бил да се произнесе съдът, чийто район на действие обхваща и седалището на санкционираното дружество, това е Софийски районен съд. Предвид изложеното съставът на ВКС намери, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,