Определение № 2900 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3585/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. П. А. молба с вх. № 278975/10.06.2023 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 от ГПК на определение № 13750/28.08.2020 г. по гр.д № 2423/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по молба на А. с правно основание чл. 105 СК, с която молителката е поискала да бъде разкрита тайната на осиновяването й, чрез предоставяне на информация за биологичният й произход. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства, от съществено значение за делото, касаещи биологичния й произход. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: В случая молбата е подадена срещу постановено от съда определение за прекратяване на производството по делото. Съгласно приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая производството по делото пред СГС не е било прекратено в хипотеза на отказ от иск от страна на А. и съдебният акт не попада в кръга на определенията, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното определение не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.