Решение № 5300 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. К. З. от гр. Пазарджик, подадена чрез адв. Стоянов, срещу Решение № 3485 от 29.07.2025 г. на Административен съд (АС)-Пазарджик по адм. дело № 639/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. К. З. срещу Отказ № 1818з-466 от 13.05.2025 г. на началника на Районно управление (РУ) - Пазарджик към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на настоящия касатор е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие.

Касационният жалбоподател – С. К. З., счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага, че основният спорен въпрос по делото е свързан с доказването на необходимостта от притежаване на лично оръжие. Посочва, че по делото е установено, че значителен брой лица – членове на стрелковия клуб – притежават лично оръжие, като остава неясно по какви критерии административният орган и съдът преценяват наличието на такава необходимост. Намира, че в рамките на производството не е било изяснено какви конкретни доказателства са необходими за установяване на твърдяната необходимост от лично оръжие.

Твърди, че в хода на съдебното производство съдът е дал общи указания на страните, без да ги конкретизира и без да предостави необходимата яснота, особено по отношение на това какви доказателства следва да бъдат ангажирани. Поддържа, че по този начин страната е била поставена в невъзможност да установи релевантните факти, тъй като не е било ясно какви изисквания поставя администрацията.

Приема, че възможността жалбоподателят да използва спортно оръжие под надзора на инструктор или треньор не изключва необходимостта от притежание на лично оръжие. Твърди, че законът не изисква постигане на значими спортни успехи, а единствено доказване на реална спортна дейност. Приема, че липсата на лично оръжие възпрепятства постигането на високи спортни резултати, което се потвърждава и от практиката, установена чрез свидетелските показания. Посочва, че участие в състезания, членство в регистриран клуб и наличие на тренировъчен план представляват обективни доказателства за такава дейност.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.

В представена по делото писмена защита оспорва констатациите, съдържащи се в изготвените в хода на административното производство докладни записки, с които е отправено предложение до административния орган да постанови процесния отказ.

Касаторът се представлява чрез адв. В. Стоянов.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на РУ „Полиция“- Пазарджик към ОДМВР –

Пазарджик, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното:

На 17.03.2025 г. С. К. З. е подал Заявление, вх. № 181800-5649 за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие за спортни цели.

Към заявлението са приложени следните документи: Декларации по чл. 98 ЗОБВВПИ и чл. 87, ал. 1, т. 4 от с.з.; Медицинско удостоверение, издадено от психиатрична болница гр. Пазарджик, че лицето няма данни за психично заболяване; Удостоверение № 21458/14.02.2025 г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; Диплома за средно образование; Удостоверение, издадено от спортен клуб „Тракия“, че лицето е редовен член на клуба и притежава членска карта № 1174; Удостоверение, изх. № 16/11.06.2019 г., издадено от Министерство на младежта и спорта, че Сдружение Армейски спортен клуб „Тракия“ е вписано в Регистъра на лицензираните спортни федерации и спортни клубове,- техни членове по чл. 9, ал.1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта(ЗФВС), с рег. № 102-001/ 11.06.2019 г. като член на Български спортен съюз; Свидетелство за съдимост валидно до 18.08.2025 г., видно от което лицето не е осъждано; Удостоверение за настоящ адрес; Електронна справка за съдимост; Удостоверение от Национална следствена служба, съгласно което към 28.03.2025 г. срещу З. няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства.

По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка, приключила с Докладни записки, рег. № 1818р-10719 от 28.03.2025 г., рег. № 1818р-10284 от 26.03.2025 г. и рег. № 1818р-10422 от 27.03.2025 г., изготвени от служители на РУ-Пазарджик до началника на РУ –Пазарджик, в които е посочено, че от една страна С. З. има условия за съхранение на оръжието и няма психично заболяване, но независимо, че е реабилитиран, е осъждан за престъпления от общ характер, включително за престъпление по чл. 339 НК, което е пряко свързано с контрола над оръжията. Дадено е становище, че не следва да се издава разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.

С Писмо, рег. № 1818р-00-7850 от 15.04.2025 г. на началника на РУ-Пазарджик, изпратено до С. З., са поискани допълнителни документи във връзка с подаденото от него Заявление, вх. № 181800-5649.

От страна на заявителя са представени допълнителни документи за уточнение на конкретното оръжие, което желае да придобие и конкретната стрелкова дисциплина, в която ще участва, тренировъчен план и удостоверение, че за дисциплините, в които взема участие заявителят използва огнестрелно оръжие с калибър 9х19 от вида пистолет, издадени от председателя на Управителния съвет (УС) на Армейски спортен клуб "Тракия".

На 13.05.2025 г. е издаден обжалваният в първоинстанционното съдебно производство Отказ, рег. № 1818з-466 на началника на РУ-Пазарджик към ОДМВР-Пазарджик, с който, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, на С. З. е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие. Отказът е мотивиран с липса на представени от заявителя доказателства за наличие на основателна причина за издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за спортни цели.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е счел, че съгласно приложимата правна уредба разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие се издава само при наличие на основателна причина, която следва да бъде ясно посочена и доказана от заявителя. Според съда това изискване представлява съществена предпоставка за уважаване на искането.

Съдът е посочил, че в конкретния случай, въпреки представените доказателства относно липсата на осъждания, наказателни производства и психични заболявания, както и членството в спортен клуб, не са ангажирани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да обосноват необходимостта от придобиване на оръжие за спортни цели. Съдът е приел, че липсват данни за трайна спортна дейност, значими спортни постижения или реална перспектива за такива. Според съда членството на З. в клуба е обусловено от желанието за получаване на разрешение, а не от дългосрочна спортна ангажираност.

Съдът е изложил още, че установената съдебна практика изисква дейностите, свързани с огнестрелни оръжия, да бъдат обосновани със сериозни и убедителни причини, като самото членство в стрелкови клуб не представлява достатъчно основание. Съдът е счел, че притежаването на лично оръжие не е необходимо условие за упражняване на стрелкови спорт, тъй като клубовете осигуряват служебни оръжия, а законът допуска използването им при определени условия и без индивидуално разрешение.

Първоинстанционният съд посочил, че регламентираните със ЗОБВВПИ дейности са с висока степен на риск от обществена опасност, което налага заявителят да докаже, че отговаря на специално въведените изисквания за придобиване на разрешение за ползване на оръжие за спортни цели, което в настоящия случай обаче, не е изпълнено.

Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ и лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

За да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая за спортни цели.

Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗОБВВПИ, физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и удостоверение от спортна организация по смисъла на чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, а когато лицата са пребиваващи на територията на друга държава членка – документ от официално призната организация по стрелкови спорт в съответната държава членка в легализиран превод на български език, че:

1. членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по ал. 1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове;

2. съответното огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт.

В случая настоящата съдебна инстанция намира, че С. З. не е доказал, че е членувал и практикувал стрелкови спортове в съответната организация в един разумен период от време, който да му позволи да борави безопасно с такъв тип оръжие. Няма доказателства да е тренирал или участвал в състезания преди това. Действително членството на касатора в Армейски спортен клуб „Тракия“ представлява "спортна дейност" по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗОБВВППИ, но следва да бъде взет предвид фактът, че за касатора не съществува пречка да упражнява спортната дейност като използва оръжие на клуба, съответно – не е доказана конкретно мотивирана и обоснована необходимост за притежаване и носене на оръжие. С отказа за издаването на разрешение на касатора не се ограничава правото му да се развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба, на стрелбище с учебна или спортна цел, под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. Видно от доказателствата по делото, правилен е изводът на съда, че в случая членството на З. в спортния клуб е обусловено от желанието за получаване на разрешение, а не от дългосрочна спортна ангажираност.

Както е приел и първоинстанционният съд дейността, свързана с огнестрелно оръжие е източник на повишена опасност и именно поради това разпоредбите са ограничителни, т. е. те се тълкуват стриктно, а не разширително. Именно стриктното тълкуване изисква заявителят да докаже – пълно и главно, обоснованата необходимост от използване на огнестрелно оръжие, предвид което, противно на изводите на касатора, представените от него доказателства, не обосновават необходимостта от издаване на исканото разрешение за закупуване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.

Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В конкретния казус от данните по делото се установява, че касаторът не е посочил и установил факти и обстоятелства, които да доказват заявената от него цел за издаване на разрешение. Следователно не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на касатора.

Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора – С. К. З. да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик– юридическото лице, в чиято структура е административният орган - ответник, направените разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение