Определение № 126 от 14.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2709/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. В. Г. от [населено място] срещу определение № 166/25.10.2016 г. по гр. д. № 2324/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което на основание чл.227 ГПК жалбоподателката е конституирана като страна по делото в качеството й на правоприемник на починалата на 18.08.2016 г. касаторка В. В. Г.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав намира, че възможността за самостоятелното обжалване на определенията (отделно от решенията по делата) е предвидена изчерпателно в правилото на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Тъй като в ГПК не е предвидено самостоятелното обжалване на посоченото определение, нито то прегражда развитието на делото, следва да се приеме, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, както изрично е посочено в него. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,