Определение № 5704 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2332/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. П., чрез адв. Т. С., срещу решение № 699/04.02.2025г. по в.гр.д. № 3440/2023г. по описа на СГС, ІІ А ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения срещу В. О. И. иск по чл. 403, ал.1 ГПК за присъждане на 24 999 лева като обезщетение за имуществени вреди от лишаване на ищеца П. от ползването на собствения му недвижим имот в периода 01.12.2015г. - 24.01.2019г. по причина на наложена обезпечителна мярка “спиране на изпълнението“ по предявения по гр.д.№ 48135/2015г., СРС, 120ти състав от К. Ц. Л. иск. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като изтъква оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Сочи нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на доказателствата и доводите, касаещи причинната връзка между наложената обезпечителна мярка и търпените вреди, както и характера и размера на последните. Възразява срещу обосноваността на решаващия извод на въззивната инстанция, че липсва причинна връзка между заявените за репарация вреди и обезпечението на положителния установителен иск за собственост чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по което е купен на публична продан имота, предмет на собственическия иск. В контекста на тези оплаквания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК въпросите за задълженията на въззивния съд като съд по съществото на спора да обсъди релевантните за спора доказателства в тяхната съвкупност, да отговори на доводите и възраженията на страните, вкл. тези по въззивната жалба, и да формира собствени мотиви по елементите от фактическия състав на претенцията, както и този, обобщен и уточнен от настоящия състав, за причинната връзка между вредите, които търпи невъведеният във владение по реда на чл. 498, ал.2 ГПК купувач на публична продан на недвижим имот и спирането на изпълнението на изпълнителното дело, по което имотът е бил продаден на публична продан, като обезпечителна мярка по предявен от трето лице иск за собственост върху същия имот. Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Насрещната страна по жалбата – ответницата В. О. И., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 403, ал.1 ГПК е изведен при следната, установена от събраните по делото доказателства, фактическа обстановка: На 13.08.2015г. първоначалният ответник К. Ц. Л. е депозирал срещу И. П. П. и Ю. А. А. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост върху апартамент № 149, находящ се в [населено място], [район],[жк], [улица], [жилищен адрес] който е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 48153/2015г. по описа на СРС, ГО, 120 състав. По молба на К. Л. с определение от 23.09.2015г. по гр.д. № 48153/2015 г. на СРС, 120 състав било допуснато обезпечение на предявения иск, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 20148490401836 на ЧСИ А. П., с рег. № 849 на КЧСИ. Въз основа на постановеното определение била издадена обезпечителна заповед от 09.10.2015г., като по молба на ответника и въз основа на обезпечителната заповед съдебният изпълнител е постановил на 16.10.2015г. спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Производството по гр.д. № 48153/2015г. по описа на СРС, ГО, 120 състав е приключило с влязло в сила на 20.03.2019г. съдебно решение, с което предявеният иск е отхвърлен, а допуснатото по делото обезпечение е било отменено с определение от 10.07.2019г., влязло в сила на 30.07.2019г. Изпълнително дело № 201484904018836 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 на КЧСИ е образувано на 02.12.2014г. въз основа на молба от И. П. П. за принудително изпълнение на вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.11.2014г. по гр.д. № 49930/2013г. по описа на СРС. С посочения изпълнителен са осъдени длъжниците С. С. Й. и Ю. А. А. да заплатят в условията на солидарност на И. К. Г. сумата от 40 000 евро, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Взискателят И. П. се е легитимирал като носител на вземане с договор за цесия от 20.11.2014г., с който И. Г. е прехвърлил вземането срещу солидарните длъжници, обективирано в изпълнителния лист по гр.д. № 49930/2013г. по описа на СРС. В хода на изпълнителното производство в периода от 03.09.2015г. до края на работното време на 05.10.2015г. органът по принудително изпълнение е провел публична продан на собствения на ипотекарния длъжник Ю. А. недвижим имот - апартамент № 149, находящ се в [населено място], [район], [жк], [улица], [жилищен адрес]. Имотът бил възложен за сумата от 80 551 лева на обявения за купувач взискател в производството И. П. П. с постановление за възлагане от 08.10.2015г. На 16.10.2015г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба от трето за изпълнението лице – К. Л., към която е приложена обезпечителна заповед, издадена на 09.10.2015г. по гр. дело 48135/2015г. по описа на СРС. С обезпечителната заповед е допуснато обезпечение на предявения от К. Л. срещу длъжника по изпълнението Ю. А. и срещу взискателя И. П. положителен установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот, предмет на проведената публична продан, като е наложена обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело № 201484904018836 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 на КЧСИ. Изпълнителното производство е било спряно с постановление на съдебния изпълнител от 16.10.2015г. Съдебният изпълнител е удостоверил, че постановлението за възлагане на имота в собственост на взискателя И. П. е влязло в сила на 01.12.2015г., на която дата е влязло в сила решението по ч.гр.д. № 13857/2015г. по описа на СГС, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата по чл. 435 от ГПК на Ю. А. срещу постановлението за възлагане. С определение от 26.11.2018г., влязло в сила на същата дата като необжалваемо, постановено по ч.гр.д. № 8727/2018г. по описа на СГС, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.10.2014г., постановено по ч.гр.д. № 49930/2013г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, в частта, в която е разпоредено Ю. А. А. да заплати на кредитора И. К. Г. сумата от 40 000 евро, ведно със законната лихва и сторените по делото разноски и е обезсилен издаденият срещу Ю. А. изпълнителен лист въз основа на същата заповед за незабавно изпълнение. Със същото определение е спряно изпълнението на издадения изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело 201484904018836 по описа на ЧСИ А. П.. Така установеното е предпоставило решаващия извод на въззивната инстанция, че липсва причинна връзка между претендираните имуществени вреди /вида на които е уточнен по реда на чл. 129 ГПК пред въззивния съд/ и наложеното обезпечение по гр.д. № 48135/2015г. по описа на СРС, ГО, 120 състав. За да го обоснове от правна страна въззивният съд е изтъкнал, че принудителното изпълнение по изпълнителното дело е било за събиране на парично вземане на взискателя, поради което въвеждането в имота на купувача на публична продан съгласно чл. 498, ал.2 ГПК не е същинско изпълнително действие; че влязлото в сила постановление за възлагане по чл.498, ал.1 ГПК е самостоятелно изпълнително основание, различно от изпълнителното основание, по което е образувано спряното изпълнително дело, а възникналите процесуални отношения от двете изпълнителни основания са между различни страни и са различни по характер. В заключение въззивният съд е приел, че въводът във владение по реда на чл. 498 ГПК не попада в предмета на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ т.е. последната не е пречка за извършването му, поради което неизвършването му се дължи единствено на факта, че ищецът не е сезирал съдебния изпълнител с искане да бъде въведен във владение на купения имот след 01.12.2015г., когато възлагателното постановление е влязло в сила. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора въпрос за съществуване и установяване на причинна връзка между претендираните вреди и наложената обезпечителна мярка е от значение за реализиране на отговорността по чл. 403, ал.1 ГПК. Последната се основава на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане, поради което при липса на изрична регламентация са приложими съответно разпоредбите на ЗЗД и в частност тази на чл.51, ал.1 ЗЗД, съгласно която обезщетение се дължи за всички вреди /загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По въпроса кога вредите са преки и непосредствени съществува установена съдебна практика – ППВС №4/68г.; решение № 111/13.07.2010г. по т.д.№ 935/2009г. на ВКС, ІІ ТО; р.№ 499/30.06.2010г. по гр.д.№ 647/2009г. на ВКС, ІVГО, р. № 216/03.04.2024г. по гр.д.№ 1536/23г. на ВКС, ІІІ ГО и др., съгласно чиито разрешения причинната връзка между вредите и вредоносното поведение се установява съобразно конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай. Обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка дали при формиране на решаващия си извод за крайния изход на спора въззивната инстанция е съобразила цитираните разрешения на съдебната практика. Касаторът дължи държавна такса в размер на 499, 98 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.