Определение № 2906 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3949/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1105/16.02.2023 г. на С. Т. П. срещу разпореждане № 61 от 27.01.2023 г. на Добричкия окръжен съд, с което е върната частната му жалба вх. № 5509/19.10.2022 г. срещу определението по чл.248 ГПК № 784/15.09.2022 г. по в. гр. д. № 549/2021 г. на Добричкия окръжен съд. Ответницата Светлана П. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което е върната частна жалба срещу негово определение по чл.248 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 784 от 15.09.2022 г. по в. гр. д. № 549/2021 г. на Добричкия окръжен съд е оставена без уважение молба вх. № 3037/31.05.2022 г., уточнена с молба вх. № 5333/22.06.2022 г., на С. Т. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 5509/19.10.2022 г. на С. П.. С разпореждане № 601/19.12.2022 г. съдът е указал на жалбоподателя чрез пълномощника му адв. А. А. да внесе държавна такса по жалбата в размер на 15 лв. Разпореждането е връчено на пълномощника на 22.12.2022 г. В същия ден е депозирана молба вх. № 6931/22.12.2022 г., с която е поискано съобщението да се връчи лично на жалбоподателя или срокът за внасяне на таксата да се продължи с 3 месеца. Исканията са оставени без уважение с определение № 1061/23.12.2023 г. С обжалваното разпореждане № 61 от 27.01.2023 г. по в. гр. д. № 549/2021 г. на Добричкия окръжен съд частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е върната поради неизпълнението на указанията за внасяне на държавна такса. Разпореждането е правилно. С. Т. П. е подал нередовна частна жалба срещу определение на въззивния съд по чл.248 ГПК и в указания срок не е отстранил недостатъка, като не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Затова правилно съдът е върнал частната жалба. Неоснователни са оплакванията в настоящата частна жалба. С. П. е подал молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса във връзка с касационната му жалба срещу въззивното решение, а не по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК. По частната жалба не е имало молба за освобождаване, а само молба за продължаване на срока, която е оставена без уважение. Както се приема в практиката на ВКС - определение № 21 от 14.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 27/2016 г., IV г. о. и др., страната, която иска продължаване на определения в закона срок, сама следи за това дали е уважена молбата й. Отделно от това законът не предвижда възможност за обжалване на определението по тази молба - определение № 539 от 8.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 482/2011 г., II т. о., определение № 447 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1361/2015 г., II т. о., ТК. С постановения отказ за продължаване на срока и неизпълнение на указанията за внасяне на държавната такса по частната жалба е възникнало и основанието за връщането й от съда. Разпореждането за връщане на тази частна жалба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,