Определение № 8500 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Конфедерация на независимите синдикати в България“ /КНСБ/, представлявана от президента П. Димитров подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт П.Баранова, срещу определение №481 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело №375/2023г. на Административен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата й против мълчалив отказ по заявление с изх. №08-00-54/24.08.2023г., подадено на основание чл. 67, ал. 8 от ППЗДС вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 56 от ЗДС за учредяване право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в гр. Сливен, ул. „Столипин“ №5, целият ет. 2, състоящ се от 4 стаи, съставляващ част от сграда с идентификатор 67338.48.1 със ЗП 85 кв.м. и полуподземен етаж от сграда с идентификатор 67338.533.48.2 със ЗП 90 кв.м., както и срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. №ОА21-05467/11.10.2023г. на Областен управител на област Сливен и производството по адм. дело №375/2023г. на Административен съд – Сливен е прекратено. С частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира заплащане на сторените разноски. Ответната страна – Областния управител на област Сливен чрез пълномощника си старши юрисконсулт И. Иванов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК Административен съд – Сливен е оставил без разглеждане жалбата на КНСБ против мълчалив отказ по заявление с изх. №08-00-54/24.08.2023г., подадено на основание чл. 67, ал. 8 от ППЗДС вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 56 от ЗДС за учредяване право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в гр. Сливен, ул. „Столипин“ №5, целият ет. 2, състоящ се от 4 стаи, съставляващ част от сграда с идентификатор 67338.48.1 със ЗП 85 кв.м. и полуподземен етаж от сграда с идентификатор 67338.533.48.2 със ЗП 90 кв.м., както и срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. №ОА21-05467/11.10.2023г. на Областен управител на област Сливен и е прекратил производството по адм. дело №375/2023г. по описа на Административен съд – Сливен. За да достигне до този извод съдът е приел, че производството е започнало по искане на КНСБ за учредяване на безвъзмездно правно на ползване на имот държавна собственост, като в случая е приложима нормата на чл. 56, ал.2 до ал. 4 от ЗДС. Прието е от съда, че производството не е такова по издаване на индивидуален административен акт, тъй като правоотношенията не могат да се кваифицират като административно правни, а като гражданско правни. Макар и актът, чието издаване се иска според специалните разпоредби на ЗДС и ППЗДС да е във формата на заповед, същия не представлява индивидуален административен акт, тъй като е част от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, който завършва с подписването на договор. На следващо място съдът след като е взел предвид, че е налице гражданско правен характер на отношенията е приел, че реда за контрол следва да бъде извършен по общия ред, както и че извършване на преценката на съответния овластен за това орган за учредяване на ползване е по целесъобразност, която е извън предмета на съдебен контрол. Определението е правилно. Правните изводи на съда са законосъобразни и при постановяването им не е нарушен приложимия закон. Управлението и разпореждането с имоти е гражданско-правна, а не административна, дейност, дори когато неин обект са имоти – частна държавна собственост. Случаите, в които актовете са приравнени на административни и защитата срещу тях е по реда на АПК са изрично регламентирани в ЗДС и правилника за прилагането му, в това число чл. 80 и 80а ЗДС, чл. 55 ППЗДС. По аргумент за противното във всички останали случаи, обхващащи и актовете учредяване правно на ползване, АПК е неприложим, вкл. и с позоваване на общата клауза за обжалваемост. Тълкуването на нормите на ЗДС сочи именно на този извод, а основанието му е обусловено не от разбирането за ограничаване на правото на оспорване по отношение на акт, който по общо правило би подлежал на съдебно-административен контрол, а от естеството на регулираните отношения, изключващо въобще административно-правната им принадлежност. Правилно решаващият съд е приел, оспорваният акт не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което съдебният контрол за законосъобразност е недопустим. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗДС е предвидено, че държавата може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост, за срок не по-дълъг от 10 години със заповед на областния управител в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на икономическа дейност. Според чл. 56, ал.3, изр.1 от ЗДС е видно, че със заповедта на областния управител се определят начинът и условията за учредяване правото на ползване - възмездно или безвъзмездно, а с чл. 56, ал.4, изр.1 от ЗДС изрично се посочва, че въз основа на заповедта областният управител сключва договор. Ето защо заповедта за учредяване право на ползване, чието издаване се иска не е израз на отношения на власт и подчинение, характеризиращи всяко административно правоотношение, тъй като при него липсва разпореждане на административен орган в изпълнение на делегирани му със закон властнически правомощия. В случая създалите се правоотношения са от гражданско-правен характер между два равнопоставени правни субекта, желаещи да учредят право на ползва в полза на КНСБ. Липсва властническо правомощие, при което да се засягат права или законни интереси на отделни лица, включително и на жалбоподателя, както правилно е приел решаващия съд. Водим от горното, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на КНСБ против мълчалив отказ по заявление с изх. №08-00-54/24.08.2023г., подадено на основание чл. 67, ал. 8 от ППЗДС вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 56 от ЗДС за учредяване право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в гр. Сливен, ул. „Столипин“ №5, целият ет. 2, състоящ се от 4 стаи, съставляващ част от сграда с идентификатор 67338.48.1 със ЗП 85 кв.м. и полуподземен етаж от сграда с идентификатор 67338.533.48.2 със ЗП 90 кв.м., както и срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. №ОА21-05467/11.10.2023г. на Областен управител на област Сливен, за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт. При наличието на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното по нея производство. Предвид изхода от спора, КНСБ следва да бъде осъдена да заплати на Областна администрация на област Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,