Определение № 409 от 20.08.2024 г. на ВКС по н. д. № 751/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд – Русе и Окръжен съд – Русе. Поводът е разглеждане и изпълнение на молба за правна помощ от Окръжен съд – Констанца, Република Румъния относно връчване на призовка на А. Й. от гр. Русе, [улица], [жилищен адрес] за съдебно заседание по наказателно дело № 7741/118/2014 по описа на същия съд, насрочено за 24.09.2024 г., в качеството му на подсъдим по посоченото дело. Първоначално молбата е постъпила в Окръжен съд – Русе, в който е било образувано ч.н.д. № 707/2024 г. С разпореждане № 615 от 2.08.2024 г. съдията-докладчик е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Русе по съображения, че съгласно чл. 471, ал. 2, т. 1 от НПК молбата е за оказване на международна правна помощ по наказателно дело, изразяваща се във връчването на документи по наказателно дело (призовка за подсъдим), като за реда и компетентния съд липсва конкретна уредба в международен договор, включително и в Конвенцията от 29.05.2000 г. относно правната помощ по наказателно правни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз (Конвенцията). Приел е, че в този случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от НПК, според която, когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съответния районен съдия. След получаване на материалите, с разпореждане № 1862 от 7.08.2024 г. по ч.н.д. № 1392/2024 г. на Районен съд – Русе, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като е приел, че съгласно т.2, б. „г“ от Декларацията на Република България по чл. 24, параграф 1 от Конвенцията, възпроизведена в чл. 1, т. 2 от Закон за ратифициране на Конвенцията, молбата за връчване на документи (призовка за съдебно заседание) на българския гражданин следва да се разгледа и изпълни от Окръжен съд - Русе, тъй като наказателното дело срещу лицето е по обвинение за създаване на организирана престъпна група, което съответства на престъплението по чл. 321 от българския НК, подсъдно на окръжния съд. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да разгледа и изпълни молбата за връчване на призовка е Окръжен съд – Русе по следните съображения: Съгласно чл. 471, ал. 1 от НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, като това включва и връчване на документи съгласно чл. 471, ал. 2, т. 1 от НПК. Според чл. 476, ал. 1, изр. 1-во от НПК молбата за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българските закони или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна. Както Република България, така и Румъния са държави - членки на Европейския съюз и решаването на въпросите в областта на взаимопомощ по наказателни дела се регулира от Конвенция, съставена от Съвета (Конвенция на ЕС или наричана още и Конвенция 2000) в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (съставена в Б. на 29.05.2000 г., ратифицирана със закон от 40-то НС на 05.07.2007 г., ДВ, бр. 58/17.07.2007 г., издадена от МП, обн. ДВ, бр. 23/29.02.2008 г., в сила за Република България от 01.12.2007 г.), която допълва режима на Европейската конвенция (на Съвета на Европа) за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20.04.1959 г. (ратифицирана със закон от 36-то НС на 27.04.1994 г., ДВ., бр. 39/1994 г., в сила за Република България от 15.09.1994 г.) и двата допълнителни протокола към нея. В изпълнение на задължението по чл. 24 от заключителните разпоредби на Конвенцията Република България е депозирала нарочна Декларация, инкорпорирана в чл.1, т.2 от Закона за ратифициране на Конвенцията на ЕС, в която е посочила, че за всички останали случаи (извън тези по чл.1, т. 2, б. „а)” - „в)”, които не касаят настоящата хипотеза) компетентните органи по прилагането на конвенцията са районните или окръжните съдилища „съобразно компетентността им по вътрешното законодателство”. Ерго приложими са правилата за връчване на призовки съобразно българския НПК. Отчитайки данните, че в конкретния случай става въпрос за връчване на призовка по наказателно дело по повод обвинение за създаване на организирана престъпна група, което съответства на престъплението по чл. 321 от НК и такова дело съгласно чл.35, ал.2 от НПК е подсъдно на окръжните съдилища и като съобрази направената от Република България Декларация по чл. 24, пар. 1, вр. чл. 3, т. 2 от Конвенцията на ЕС, ВКС намира, че компетентен да изпълни молбата за правна помощ е Окръжен съд – Русе, тъй като той е „съответният съд“ по смисъла на чл.178, ал.1 от НПК. Съгласно посочената разпоредба в контекста на конкретното обвинение по румънското дело и правилата за подсъдността съобразно българския процесуален закон, негов служител следва да връчи призовката на посочения подсъдим. Разпоредбата на чл.108 от НПК, на която се е позовал Окръжен съд - Русе, за да откаже изпълнение на молбата за правна помощ, урежда компетентността на съда при съдебни следствени действия по делегация, свързани с правилата на доказването и поради това е неприложима. Релевантните правила за връчване на призовки са уредени в Глава Петнадесета от НПК и съобразно тях компетентен да изпълни молбата за конкретната правна помощ е Окръжен съд – Русе. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение