Решение № 56 от 07.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 400/2009 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Б отделение, постановено на 13.06.2008 г. по в.гр.д. № 3252/2003 г., с което е оставено в сила решение от 30.08.2002 г. на Софийския районен съд, 43 състав по гр.д. № 9218/1994 г. в частта за уважаване на искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за процесните имоти. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Г. С. и А. Й. С. двете от гр. С., представлявани от адвокатите Т. Т. и М. Г. двамата от АК-София, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд каквато не представят, а предлагат решения на Върховния административен съд. От адвокат В от АК-София като процесуален представител на ответниците по касация П. М. И. и И. М. И.,двамата от гр. С. е постъпила молба вх. № 1* от 14.01.2009 г., адресирана до въззивния съд с изрично посочване, че не са връчени нито преписи от касационната жалба, нито от молбите с уточненията във връзка с допустимостта на касационното обжалване, поради което не може да тече срок за отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: Не са връчени преписи от касационната жалба и изложенията за допускане на касационно обжалване на всички страни за депозиране на отговор по тях. Съгласно чл.285, ал.1 ГПК въззивният съд проверява редовността на касационната жалба и ако тя не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК съобщава на страната да отстрани нередовностите при спазване и на чл.287 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение