Определение № 16 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 173/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „ [фирма] / с предходно наименование [фирма] / за допълване постановеното по настоящото дело определение № 719 / 10.10.2012 год., с което не е допуснато касационно обжалване по жалбата на касатора [фирма] против решение № 214 / 17.10.2011 год. по т.д.№ 219 / 2011 год. на Варненски апелативен съд, с произнасяне на съда по възмездяване разноски на молителя, с процесуално качество на съответник по подадената касационна жалба - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, считано от постановяване на определение № 719 / 2011 год., от легитимирана да предяви искането страна по спора и следва да бъде уважена, предвид следното: В отговора на касационната жалба по която е образувано производството, ответната страна [фирма] е претендирала възмездяване на разноски - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК. Отговорът е подаден от юриск. Д. Д., с представено пълномощно по делото и съдържа защита и по преценка допустимостта на касационното обжалване, в която единствено фаза се е развило касационното производство. Искането се явява основателно и следва да бъде уважено, в съответствие с чл.78 ал.3 ГПК и изхода на производството по допускане на касационното обжалване, в размер на 2 364 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение, на основание чл. 248 ГПК