Определение № 4 от 07.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6630/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК във вр.с чл. 248 ГПК. С частна жалба вх. Nо 24947/ 09.09.2014 год. В. А. Д., М. А. Ф. ,Ц. А. Ф. и Х. А. Ф. чрез адв.Е. П. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 2314/ 05.08.2014 год. по ч.гр..д. Nо 1514/2014 год. на ОС- Пловдив, с което е уважена молбата на Г. Е. Н. - Ш. за допълване на Определение Nо 1810 от 20.06. 2014 год. по ч.гр.д. Nо 1514/2014 год. на ОС- Пловдив, в частта за разноските като съдът е осъдил жалбоподателите- ответници по молбата да заплатят разноски за производството от 350 лв. / триста и петдесет лева./ С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска се резултата от обжалването да бъде съобразен с този по обжалваното Определение Nо 1810 от 20.06. 2014 год. по ч.гр.д. Nо 1514/2014 год. на ОС- Пловдив. По делото не е постъпил писмен отговор срещу подадената частна жалба. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, съгласно чл. 248 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение, по реда и на основание чл. 248 ал.1 ГПК, окръжният съд е уважил искане за изменение на съдебния акт- Определение Nо 1810 от 20.06. 2014 год. по ч.гр.д. Nо 1514/2014 год. на ОС- Пловдив, в частта по разноските. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК правото на страната в исковия процес да иска противната страна да заплати направените разноски за защита по делото е обусловено изцяло от това в чия полза е крайния правен резултат. При служебно известните данни на съда в настоящия случай, а именно, че допълненото по реда на чл. 248 ал.1 ГПК Определение Nо 1810 от 20.06. 2014 год. по ч.гр.д. Nо 1514/2014 год. на ОС- Пловдив, е отменено с необжалваемо определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК по гр.д. Nо 6629/2014 год. на IIг.о., то присъдените разноски от 350 лева / триста и петдесет лева/ в полза на Г. Е. Н.- Ш. не се дължат поради „отпаднало основание“, което налага и отмяна на определението за допълване в частта за разноските.молбата, с която е поискано допълване на съдебния акт следва да се счита като преждевременно предявена и по нея се дължи произнасяне с оглед на крайния правен резултат по делото. По изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия