Определение № 777 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 464/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Община Септември, представлявана от И. В., заместващ кмет на общината,чрез адв. П. Иванов от АК Пловдив, против Определение №3602/20.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1080/2024 г., по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта му, с която е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на допуснатото по силата на чл. 192, ал. 3 от ЗКН предварително изпълнение на Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за културното наследство. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде спряно предварителното изпълнение на цитираното разпореждане. Постъпило е възражение от С. Г. И., главен инспектор в РИОКН - Пловдив, в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"/ГД ИОКН/ при Министерство на културата, чрез Ц. Шишков, главен юрисконсулт, с което се излагат съображения за недопустимост на частната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Пазарджик е оставил без уважение искането на Община Септември за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Разпореждане от 18.09.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за културното наследство. За да постанови този резултат съдът е приел, че в тежест на оспорващия е да докаже наличието на обстоятелства, обосноваващи вероятното настъпване на неблагоприятни последици, които биха засегнали значително и трудно поправимо правната му сфера. Изложени са мотиви, че в случая не е установено по безспорен начин наличието на нито една от предпоставките, при които се налага спиране на изпълнението на административния акт до решаването на спора за неговата законосъобразност, нито че засегнатия интерес на Община Септември по степен на важност е от категорията на посочените в чл. 60, ал. 1 АПК. Крайният извод на съда е, че направеното искане за спиране предварителното изпълнение на разпореждането е неоснователно. Определението в тази му част е правилно. Наличието или възможността от настъпването на вреди е условието, което поставя чл. 166, ал. 2 от АПК за предявяване на искането за спиране. За да бъде уважено това искане не е достатъчно само твърдението за наличие на вреди, а е необходимо представянето на доказателства за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В този случай молителят следва да обоснове необходимостта от спиране на допуснатото изпълнение, като докаже наличието на засягане на свой интерес. В конкретния случай законосъобразно административният съд е приел, че оспорващият не е представил доказателства за настъпването на непоправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт.Твърдения в частната жалба за наличието на вреди, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима към конкретния клучай. Предвид това и при констатираната липса на условията за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на акта, частната жалба е неоснователна. С оглед на този извод и предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение в тази му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение