Определение № 10515 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. В. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], против Разпореждане № 834 от 08.03.2024 г. по адм. д. № 76 по описа на Административния съд – Ловеч за 2023 г. в частта му, в която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса за производството по отмяна на влязло в сила Определение № 684 от 11.07.2023 г., постановено по същото административно дело. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Изразява становище, че е лишен от достъп до правосъдие. Иска отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява частната жалба, като процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в обжалваната част. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. д. № 76/2023 г. по описа на Административния съд – Ловеч е образувано по искова молба на В. за осъждането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 900, 00 лв., ведно с лихва за забава. С Определение № 684 от 11.07.2023 г., постановено по това дело, решаващият състав на Административния съд – Ловеч върнал на В. подадената искова молба и прекратил производството по делото, като се мотивирал, че в дадения му законоустановен 7-дневен срок, лицето не е изпълнило указанията на съда да представи платежен документ за внесена по сметка на Административния съд – Ловеч държавна такса за това исково производство в размер на 10, 00 лв. След влизане в сила на посоченото определение, ищецът депозирал искане за неговата отмяна, вх. № 141/16.01.2024 г. по описа на Административния съд – Ловеч. В искането за отмяна отправил и молба за освобождаване от заплащане на държавна такса за съдебното производство по това искане. За да постанови обжалвания резултат, решаващият състав на Административния съд – Ловеч се е позовал на приобщени към адм. д. №387/2023 г. по описа на същия съд доказателства, представляващи справки от компетентни държавни органи, касаещи имущественото състояние на В. и неговата съпруга. Въз основа на техния анализ, е приел, че лишеният от свобода притежава лично и в режим на съпружеска имуществена собственост недвижими имоти и моторни превозни средства. Формирал е решаващия извод, че частният жалбоподател разполага с необходимите финансови средства да заплати държавна такса в размер на 30, 00 лв. за производството по извънредния способ. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 242а АПК в производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира такса в размер на 30, 00 лв. за граждани. Съгласно разпоредбата на чл. 249 АПК, относно неуредените въпроси в Глава четиринадесета „Отмяна на влезли в сила съдебни актове“, субсидиарно се прилагат разпоредбите за първоинстанционното производство, поради което, на основание чл. 144 АПК, относима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Същата изисква от съда, да извърши преценка, налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, въз основа на доказателствата за имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, възрастта, трудовата заетост и други констатирани обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и другите релевантни обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса. При правилно приложение на материалния закон, решаващият състав на Административен съд – Ловеч е приел отправеното до него искане за освобождаване от държавна такса за производството по отмяна на Определение № 684/11.07.2023 г. по адм. д. № 76/2023 г. по описа на същия съд за неоснователно. Обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, са надлежно установени, подробно обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд, като не позволяват да се изгради обосновано заключение за необходимост от освобождаване от държавна такса в случая. Видно от приложените по делото извлечения от Справка № 1299060/06.10.2023 г. и Справка № 328734/08.03.2024 г., изготвени от Агенция по вписванията, Г. В. е собственик/съсобственик на няколко недвижими имота – ипотекирани, възбранени или със заличени възбрани, от които може да реализира доходи, позволяващи му да заплати дължимата се държавна такса от 30, 00 лв. Съгласно Справка № 1299060/06.10.2023 г. на Агенция по вписванията (пореден номер 13 по справката), лицето е сключило през 2020 г. допълнително споразумение към договор за наем на съсобствен недвижим имот – апартамент, находящ се на втори етаж в сграда на [адрес] във Велико Търново, като наемната цена е променена на 1 200, 00 лв. Размерът на този доход от наем позволява отделянето и заплащането от В. на 30 лева - изискващата се държавна такса по искането му за отмяна. Неоснователно е оплакването на В., че с разпореждането в обжалваната му част е лишен от достъп до правосъдие. Тази хипотеза би била налице, ако В. не бе освободен от държавна такса, въпреки липсата на установени доходи за него, какъвто обаче не е случаят. По изложените съображения настоящият състав преценява като правилно разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, поради което то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия