Решение № 5483 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване на "Венресурс" ЕООД- гр. София, чрез адв. А. Икономов, против Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.06.2014 година за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри / обн. ДВ, бр. 51 от 2014 г.; изм. бр. 51 от 2018 г.; изм. и доп. бр. 51 от 2019 г., бр. 30 от 2020 г., бр. 82 от 2021 г. и бр. 33 от 2023 г.), обн. бр. 95 от 08.11.2024 г./ /Наредбата/ издадена от Министъра на околната среда и водите. Оспорващият "Венресурс" ЕООД твърди, че Наредбата е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Счита, че тъй като към публикувания проект на Наредбата не са приложени мотиви са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.80 АПК и чл.26 ал.2, от ЗНА, като не е проведено задължителното обществено обсъждане. Твърди, че обсъждането на процесната НИД на Наредба № 1, е извършено проформа и бланкетно, без да бъдат взети предвид основни съображения и възражения на засегнатия сектор и въпреки съществуващите противоречия с нормативни актове от по- висока степен. Смята, че предварителна оценка на въздействието- частична или цялостна- не е правена изобщо от компетентния орган и не качена на Портала за обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА. Изложените формални мотиви не били съобразени с действителната ситуация по управлението на отпадъците. Твърди, че становищата на сектора за рециклиране не са взети предвид, като не е направена предварителна оценка на въздействието, а има формални и бланкетни мотиви. Счита, че е налице незаконосъобразност на конкретни текстове от НИД на Наредба № 1. Създаването на нова ал. 9 на чл. 10 чрез § 1 от НИД на Наредба № 1, е в противоречие с чл. 44, ал. 2 ЗУО. Поради тези доводи е направено искане да се отмени изцяло обжалваната Наредба. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петков взема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Обосновава законосъобразност на Наредбата по съображения подробно изложени в писмено становище и в съдебно заседание. Твърди, че не са налице сочените в жалбата нарушения. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу нормативен административен акт без ограничение във времето и при наличието на пряк и непосредствен личен интерес. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С оспорването на Наредбата са обосновани противоречия с нормативни актове от по- висока степен и същото е подадено от лице, което е от кръга на лицата, с правен интерес, поради което жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като моментът на издаване на нормативния административен акт представлява сложен фактически състав, в който освен всички действия по неговото приемане се включва и обнародването му в ДВ и влизането му в сила. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (Конституцията) всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в ДВ като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила. На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да се извърши по реда на АПК преценка за съответствието на оспорения нормативен акт с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен (закони), включително и Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС) и актовете, приети от институциите на ЕС, ако е налице регламентация на същите отношения, които са предмет на оспорения акт. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял „Трети” от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУО Министъра на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл.45,ал.1, поради което е налице законова делегация на органа издал оспорения подзаконов нормативен акт. Противно на твърденията на жалбоподателя настоящият съдебен състав счита, че при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт не е допуснато съществено процесуално нарушение. Административният орган при издаване на обжалваното изменение и допълнение на наредбата е спазил процесуалните норми на чл.77 от АПК, чл.26, ал.2 и чл.28, ал.3 от ЗНА. Изработен е проект на изменение на Наредбата, който ведно с мотивите е публикуван на интернет страницата на МОСВ и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет за обществено обсъждане. По така внесения проект от заинтересованите лица са постъпили становища и предложения. Те са взети предвид, като са разгледани и отразени в при приемането на изменението на подзаконовия нормативен акт. Постъпилите становища от заинтересуваните лица по проекта за изменение и допълнение на Наредбата са отразени в Справка за отразяване на становища, постъпили при съгласуване на наредбата. В нея са отразени мотивите за приемане на становищата и мотивите за неприемането им. Справката е оповестена на интернет страницата на 10.10.2024 г. Административният орган е обсъдил, съгласно чл. 77 АПК, предложенията и възраженията, което е направено в справката. Това е видно и от доклада с резолюция "Да" на министъра на околната среда и водите. Всичко това сочи спазване на процедурата по изменение и допълнение на наредбата регламентирана в чл.26 от ЗНА. Проведени са задължителните консултации, съобразно чл.26, ал.2 ЗНА. В доклада и мотивите налагащи изменението и допълнението на Наредбата са посочени причините, целите, като и че не засегнато правото на Европейския съюз. С това е спазено изискването на чл.28, ал.2 ЗНА. Не е налице противоречие на оспорените разпоредби с материално правни разпоредби от по- висок ранг. Приетите предложения са съобразени с изискванията на относими нормативни актове, включително и с Регламент ЕО № 166 / 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18.01. 2006г. за създаване на европейски регистър за изпускане и преноса на замърсители и изменение на директиви 91/ 689/ ЕИО и 96/ 61 ЕО на Съвета. Изменението на Наредбата е предвидено с оглед разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗУО, според която воденето на публичните регистри по чл.45, ал.1 отчетността и предоставянето на информация се извършват, съгласно наредбите по ал.1 и чл.13, ал.1 и в случаите, определени в тях, чрез Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО), поддържана от ИАОС. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, посочващ информацията, която се съдържа в отчетните книги. Разпоредбата изрично визира произхода на отпадъците, а с новата ал. 9 в чл. 10 от Наредбата, именно се уточнява конкретният произход на отпадъците, като се посочват физическите лица, от които произхождат, тези които ги предават. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че предоставяне на лични данни на физически лица, предаващи отпадъци противоречи на относимия европейски регламент за защита на личните данни. Предоставянето на данни цели да се предотвратят злоупотреби при събирането на отпадъци и да се контролира дейността. Следва да се даде приоритет на охранявания обществен интерес над личния, поради което е обосновано предоставянето на лични данни. Това е съобразно целта за проследимостта на движението на отпадъците, както и намаляване потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда, произтичащи от дейности с отпадъци с подобен произход. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че изменението и допълнението на Наредбата е издадено от компетентен орган, при неговото приемане не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обжалваните разпоредби съответстват на приложимото материално и процесуално право и целта на закона. Поради това жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено на основание чл.143, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 предл. последно Върховният административен съд, трето отделение,