Определение № 1352 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 404/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. С., Д. М. С., Х. М. С. и А. П. С., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат А. М., срещу въззивно решение №478 от 16.12.2011 г. по гр. дело №1121/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №55 от 10.06.2011 г. по гр. дело №4/2011 г. на РС – Елена. С първоинстанционното решение е прогласен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на К. Д. В. до размер на ½ идеална част от имота по договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №***, том *, рег. №* нот. дело №* от 2009 г. по описа на вписания под №* в регистъра на НК нотариус К. К. с район на действие РС – Е., с който М. Х. С. и А. П. С. са продали на Д. М. С. и Х. М. С. недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] – втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда със ЗП 120 кв.м., на първи нежилищен етаж – западно и югозападно избени помещения, ½ идеална част от парно помещение, западен гараж, източната половина на таванско помещение и 6.63 % идеални части от общите части на сградата, стопанска постройка, построена в югозападната част на У. и ½ идеална част от О. върху дворното място, цялото от 506 кв.м., съставляващо парцел У. Х-* в кв.* по плана на [населено място]. Със същото е решение е прогласен за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на К. Д. В. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №, том , рег. №**, нот. дело №* от 2009 г. по описа на вписания под №*** в регистъра на НК нотариус К. К. с район на действие РС – Е., с който М. Х. С. е продал на Д. М. С. и Х. М. С. собствената си 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] – втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със ЗП 78 кв.м. със самостоятелен западен вход, ½ идеална част от таванско помещение, от първи нежилищен етаж – избено помещение, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, стопанска сграда, построена в югозападната част на У. и ½ идеална част от О. върху дворното място, цялото от 350 в.м., съставляващо У. *-* „а” в кв. по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата има вземане срещу продавача М. Х. С. на имотите по описаните по-горе договори. С процесните продажби на имота тя е увредена като кредитор. Не е опровергана и презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД.

Ответницата по касационната жалба К. Д. В., [населено място], не е заявила становище.

Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правен въпрос за това дали презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД се отнася и за знанието на самия длъжник – продавач по сделките. Сочат, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представено е решение на ВКС, постановено по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а и сл. ГПК/отм./

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №478 от 16.12.2011 г. по гр. дело №1121/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатият от жалбоподателката въпрос не обуславя крайното решение. Според задължителната съдебна практика /Решение №552 от 15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г.,IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК/ искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД не се отнася и за знанието на самия длъжник. Съобразно чл.135, ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение.Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.