Определение № 9586 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Столична Община, чрез юриск. Митева, срещу Определение №1654 от 14.07.2026 г. по адм. д. №630/2026 г. по описа на Административен съд – София област(АССО), с което е оставена без разглеждане частната и жалба срещу Определение №809 от 12.06.2026г. по делото, с което е била оставена без разглеждане жалбата на директора на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр.Банкя срещу Заповед №СУ/Д-СО-СВ/3-1 от 11.05.2026г. на директора на ДСП – Своге и съдебното производство е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че подадената частна жалба от Столична Община срещу прекратителното определение по делото е недопустима, тъй като лицето не е активно легитимирано да оспорва този акт на съда. Действително, съдебното производство е било образувано по жалба на директора на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр.Банкя срещу Заповед №СУ/Д-СО-СВ/3-1 от 11.05.2026г. на директора на ДСП – Своге. С определението на съда от 12.06.2026г. е прието, че жалбата на този директор е недопустима и следва да не се разглежда, тъй като той няма правен интерес от оспорването, респ. интересите му(на Дома) не се засягат от издадения акт. При това положение постъпилата жалба срещу това прекратително определение, но от друг правен субект – Столична Община, с твърдения, че са засегнати нейни интереси(като доставчик на социални услуги), не обуславя извод, че общината се явява легитимирана да оспорва съдебния акт, с който се оставя без разглеждане жалбата на трети правен субект срещу същата заповед. Ако частният касатор твърди лично засягане, то няма пречка той сам да подаде жалба срещу акта, който не му е връчен, но това не му дава право в процес между други страни, да въвежда твърдения, касаещи неговия собствен личен и пряк правен интерес, които са неотносими към правния интерес на директора на Дома за пълнолетни лица с физически увреждания гр.Банкя, подал на собствено основание жалба срещу акта. Институтът на чл.210 ал.2 АПК е относим при постановено съдебно решение по същество по правния спор, но не и по въпроси, касаещи допустимостта на процеса във връзка с жалбата на друг правен субект. Още повече, че с определението си от 12.06.2026г. съдът е отрекъл правото на жалба на директора на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания гр.Банкя, но не и това на Столична Община. При това положение актът на съда от 14.07.2026г., с който се оставя без разглеждане частната жалба на Столична Община срещу определението му от 12.06.2026г. е законосъобразен и следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение