Решение № 2337 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 23805/10.07.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 7177/2024 г., в частта, в която Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на А. Н. Ж. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, в която НАП е осъдена да заплати разноски по делото и по касационна жалба на А. Н. Ж. срещу Решение № 23805/10.07.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 7177/2024 г., в частта, в която е отхвърлен искът му срещу НАП до пълния предявен размер от 70 000 и в частта, в която е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател НАП счита, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че не е налице бездействие от страна на НАП при неоторизирания достъп до личните данни. Счита, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на НАП, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Счита за неправилни и изводите на съда относно наличието на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение. Твърди, че ищецът не е извършвал проверка кои негови данни са изтекли, като последното внасяло съмнение в степента на тревожност и ангажираност, която е създадена у ищеца от изтичането на информацията. Сочи, че в мотивите на решението съдът невярно твърди, че по делото е представена справка от ответника за неправомерно разпространени лични данни на ищеца. Твърди, че на посочените от съда страници от делото – 159-160, е приложено писмо от Комисията за защита на личните данни до АССГ във връзка с поставени въпроси. Твърди, че НАП не е представяла такава справка по делото. Излага съображения, че неправилно съдът е възприел наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло иска на А. Н. Ж.. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Танев. Ответникът по касационната жалба на НАП – А. Н. Ж. я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски. Касационният жалбоподател А. Н. Ж. счита, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът при определяне размера на обезщетението не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и наведени от него твърдения. Излага съображения, че неправилно е осъден да заплати разноски по делото. Моли решението в обжалваната част да се отмени и му се присъди обезщетение в пълния претендиран размер. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на НАП е основателна, а касационната жалба на А. Н. Ж. е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от А. Н. Ж. срещу НАП за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв. неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, подробно описани в исковата молба и уточнение на исковата молба, претърпени за периода 15.07.2019 г.- 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите – 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат от неправомерно бездействие на ответника да изпълни задължението си да защити по сигурен начин личните му данни като физическо лице и адвокат, позволило неоторизиран достъп и разкриване на личните му данни, оповестени публично на 15.07.2019 г. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 82, § 1, вр. § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ или „ОРЗД“. Приел е, че искът е допустим и частично основателен. Посочил е, че по делото (л. 159-160) от ответника е представена справка за неправомерно разпространени лични данни на ищеца – ЕГН и имена, и идентификационни данни за лице, посочени в различни документи. Поради това е приел, че ищецът е доказал нарушено негово право – за защита на личните му данни от администратора на тези лични данни, което право е накърнено от неправомерния достъп до същите и разпространяването им в интернет пространството. Съдът е обсъдил представените от ответника по иска писмени доказателстваq във връзка с твърдението му, че е приложил необходимите мерки за защитата на личните данни. Извел е извод, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че тези организационни мерки са подходящи, за да гарантират защита на данните, както и че същите са актуализирани, че предприетите организационни мерки са били в такава степен подходящи и ефективни, че да гарантират обработването на личните данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. Поради това е приел, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска за обезщетение. Приел е, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска. В тази връзка е изложил съображения, че със събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетелите К., Ц. и В., се установявало, че действително ищецът е преживял твърдените от него негативни емоции, резултат от нарушението на Регламент (ЕС) 2016/679. Същият, след като разбрал, че негови лични данни са неправомерно разкрити, е изживял много тежко това. Притеснявал се какво може да произлезе от това, тъй като като работещ в сферата на правото (адвокат) знаел до какво може да доведе изтичането на личните му данни. Съдът е посочил, че силният стрес се установявал и от приетата по делото съдебно психологична експертиза, а здравословните проблеми на ищеца, свързани със [заличен текст] му система, се установявали от съдебно-медицинската експертиза, според която нелекувани заболявания на ищеца, може да са причинени от силен стрес, но не се давало категорично заключение, че са породени от процесния случай. Приел е, че е налице и третата предпоставка – причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и причинената неимуществена вреда. Изложил е съображения, че ако ответникът не беше допуснал неправомерния достъп до личните данни, ищецът не би преживял негативните емоции. Позовавайки се на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът е изложил съображения, че обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 1500 лв., като същото е дължимо за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2024 г. Приел е, че следва да се присъди и законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 15.07.2019 г. – датата на нерегламентирания достъп до данните. С оглед изхода на спора е присъдил и разноски по делото. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението, в частта, в която НАП е осъдена да заплати сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г., е неправилно, а в частта, в която е отхвърлен искът на А. Ж. до пълния предявен размер от 70 000 лв., е правилно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. Предвид съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни, доколкото е ноторно известен фактът, че до информационните системи на НАП е осъществен неоторизиран достъп и са разпостранени лични данни на много лица. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от „трета страна“ по смисъла на член 4, точка 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са „подходящи“ по смисъла на тези членове 24 и 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от „трета страна“ по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен са събитието причинило вредата. За пълнота следва да се отбележи, първо че първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила, е обсъдил заключение на съдебен експерт по друго дело (от начина на изложение е видно, че е преразказано заключение по друго дело), като се е позовал на „редица влезли в сила дела“ – точен цитат. Второ, в осъдителния диспозитив на съдебното решение съдът е осъдил НАП и затова, че не е изпълнил задължение по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Член 59 ЗЗЛД е неотносим към задълженията на НАП като администратор на лични данни. Разпоредбата се намира в Глава осма на ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. В мотивите на съдебното решение няма изложени съображения, защо съдът е приел, че НАП е нарушил и чл. 59 ЗЗЛД. Допуснатите нарушения не се отразяват на правилността на крайния извод на съда, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни, като се вземат предвид коригиращите мотиви на касационната инстанция. Неправилно съдът е приел, че са налице втората и третата предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда – болки и страдания, изразяващи се в интензивен, силен и продължаващ дългогодишен страх, притеснения, стрес, нервно напрежение, негативни мисли, представи и очаквания от възможни неблагоприятни последици за него и професионалната му дейност като адвокат, чрез настъпили и възможни вреди и за негови клиенти, на които е адвокат и процесуален представител, от предполагаеми възможни злоупотреби с личните му данни попаднали в криминално проявени лица и от възможност да изтеглят заеми на негово име или да изтеглят суми от банковата му сметка, притесненията му и страха да си извади нова лична карта до 10.09.2024 г., да регистрират фирми на адреси на имотите му, да продадат имотите му чрез неистински документи или законен рекет, да пазаруват стоки на изплащане от негово име или да придобият друга информация за него чрез използване на личните му данни, от което можело да произлязат за него непоправими вреди и последици за здравето, живота и имуществото и финансите му, защото имал доказателства, че за същия период е бил обект на проучване от мафията. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериална вреда“ по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищецът не е ангажирал доказателства какви негови лични данни са достъпени неправомерно и са разпостранени. В показанията си свидетелката В. сочи, че доколкото знае изтеклите данни са име и ЕГН. Свидетелката не казва от къде знае какви данни са неправомерно достъпени и разпостранени, не сочи дали е нейно лично възприятие или е разбрала по друг начин за вида изтекли данни. Използването на израза „доколкото“ говори за несигурността на свидетеля. Същият не знае категорично какви точно лични данни на ищеца са разпостранени. Предвид това нейните показания относно факта това какви данни за ищеца са били неправомерно достъпени и разпространени не следва да се кредитират. Доказването на обстоятелството какви точно лични данни за ищеца са неправомерно достъпени и разпостранени е от съществено значение, за да се прецени дали болките и страданията, описани в исковата молба, действително могат да бъдат претърпени вследствие именно на неправомерното изтичане на лични данни на ищеца и евентуално използване на същите. Ако ищецът не знае до какви точно негови лични данни е имало неправомерен достъп, притесненията описани в исковата молба са само хипотетични и не може да се определят като свързани с „теча“ на данни, още повече, че същият, както сочи в исковата молба, е адвокат и знае какво може да се случи. Ако ищецът действително изпитваше описаните притеснения и страхове, логичното първо действие е да предприеме действия, за да разбере какви точно негови лични данни са били неправомерно достъпени, съответно разпостранени. Основателно в касационната жалба на НАП се сочи, че липсата на активно поведение на ищеца да установи какви точно негови данни са разкрити внася съмнение в степента на тревожност и ангажираност, която е създадена у ищеца от изтичането на информацията. Неправилно съдът е приел, че по делото от ответника е представена справка за неправомерно разпространени лични данни и са уточнени данните, които се твърди, че са изтекли за лицето. Такава справка по делото не е представена, вкл. такава не се намира на сочените от съда страници от досието на делото. За настоящата инстанция е неясно, защо и на какво основание решаващият съд е приел, наличието на справка от НАП с уточнени данните, които се твърди, че са изтекли. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ищецът следва да посочи и докаже какви негови лични данни са публично оповестени, за да може да се прецени притеснението и страха като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищеца, имат за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по-неблагоприятни, от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно принципът на равностойност и принципът на ефективност ще са спазени, като е необходимо ищецът да докаже, че именно негови конкретни лични данни са изтекли. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. Неоснователността на основния иск води и до неоснователност на акцесорния иск за лихва. Поради липсата на една от предпоставките за ангажиране отговорността на администратора на лични данни, съдебното решение в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 70 000 лв. е правилно. По изложените съображения решението в частта, в която НАП е осъдена да заплати обезщетение в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неправилно ще следва да се отмени и се постанови ново, с което предявеният от А. Н. Ж. иск се отхвърли. В частта, в която искът на А. Н. Ж. е отхвърлен решението като правилно следва да се остави в сила. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта относно присъдените разноски и вместо него се постанови ново. Предвид частичното уважаване на иска от първата инстанция и по аргумент от чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ първоинстанционният съд не е следвало да осъжда А. Н. да заплаща разноски по делото. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е следвало да осъди ответника за всички разноските в производството. Вместо това съдът неправилно е осъдил и ищеца и ответника съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска да заплатят разноски. Тъй като настоящата инстанция отменя решението на АССГ в частта, в която НАП е осъдена да заплати обезщетение и го оставя в сила в частта, в която е отхвърлен иска, като резултат искът на А. Ж. изцяло се отхвърля. Поради това настоящата инстанция следва да присъди разноски за производството пред първата инстанция съобразно изхода на спора. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди претендираните разноски в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Предвид цялостното отхвърляне на иска, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по производството. Същите възлизат на 615,52 лв. възнаграждения на вещите лица за приетите по делото съдебно-медицинска (215,52 лв.) и съдебно-психологична експертиза (400 лв.). Разноските са платени от бюджета на АССГ, поради което ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на АССГ. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските дължими на АССГ в размер на 615,52 лв. лева възлизат на 314,71 евро. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконуслтско възнаграждение в размер на 200 лв. за производството пред първата инстанция, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноски в размер на 200 лв. лева възлизат на 102,26 евро. Относно разноските за касационната инстанция: Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да се бъде определена в размер на 200 лв. Следва да се присъдят и направените разноски за държавна такса в размер на 12,50 лв. Или общо на НАП за касационната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 212,50 лв. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноски в размер на 212,50 лв. лева възлизат на 108,56 евро. Претенцията на А. Ж. за присъждане на разноски не неоснователна, предвид изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, АПК, Върховният административен съд, пето отделение