Определение № 60140 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 1448/22.02.2021 г., подадена от И. С. И. чрез пълномощника адвокат С. И. С.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за допълване на постановеното по чл. 290 ГПК решение № 115/25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4903/2019 г. на ВКС в частта за разноските. Ответната страна Т. Г. Т. не е подал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С решение № 115/25.01.2021 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 290 ГПК, са обезсилени въззивно решение № 216/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 390/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него решение № 88/2019 г., постановено по гр. д. № 694/2016 г. на Районен съд – Ловеч, като касационният съд е прекратил прозводството по делото и е осъдил касаторът Т. Г. Т. да заплати на ответниците по касация разноските за всички инстанции съобразно приложените доказателства, като в полза на И. Ц. М. е присъдена сумата от 1000 лева, а в полза на Г. Ц. М. - сумата от 1500 лева - разноски за първоинстанционното производство. Съдът е осъдил Т. Г. Т. да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА на адвокат С. И. С. 6080,10 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. С. И. и М. К. И. за всички съдебни инстанции. Молителят И. С. И. твърди, че в производството пред първата инстанция е направил разноски в размер на 435 лева, от които 400 лева - депозит за изготвяне на допуснати от съда експертизи, 20 лева - депозит за явяване на свидетели и 15 лева - държавни такси за издаване на удостоверения. По делото са представени доказателства за извършването на посочените разходи и е направено своевременно искане за тяхното присъждане, но въпреки това не са взети предвид при постановяване на решението по настоящото дело. В тази връзка моли същото да бъде допълнено в частта за разноските. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства - ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. В постановеното по настоящото дело решение не е налице произнасяне по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане в полза на И. С. И. и на направените от него съдебни разноски в първоинстанционното производство. В последното е представен списък по чл. 80 ГПК за направени деловодни разноски в размер на общо 435 лева, включващи: 15 лв. - държавни такси за издаване на съдебни удостоверения, 20 лева - депозит за явяване на свидетели и 400 лева - депозит за изготвяне на съдебни експертизи. Представени са и писмени доказателства за тяхното извършване (л. 546, л. 502, л. 391, л. 215, л. 214, л. 213 от гр. д. № 694/2016 г. на Районен съд - Ловеч). Предвид изхода на делото, на И. С. И. се дължат разноски съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК в доказания размер. Молбата е основателна и решението следва да бъде допълнено в този смисъл. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.