Определение № 451 от 17.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 388/2025 г.
ВАСШесто отделение17.01.2025 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение №4181/03.12.2024 г. по адм. дело № 997/2024 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на М. П. Л. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Решение №440/28.11.2024 г. на Общински съвет- Плевен и е прекратено производството по нея. ВРЪЩА делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в настоящото определение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И., чрез адв. З. Даскалова, срещу Определение №4181/03.12.2024 г. по адм. дело № 997/2024 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата й срещу разпореждане за предварително изпълнение на Решение №440/28.11.2024 г. на Общински съвет- Плевен и е прекратено производството по нея. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното определение. Твърди се, че с откриване на конкурсната процедура между общинския съвет /публичен орган/ и участниците в конкурса възниква административно правоотношение. По този начин двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени, т.е. между тях не са налице гражданскоправни отношения.Общинският съвет осъэществява правомощия във връзка с процедурата по Закона за публичните предприятия, а не като собственик на капитала.Подчертава се, че административният орган сам е разпоредил допускане на предварително изпълнение на акта, на основание чл.60, ал.1 АПК, което е и предмет на настоящото оспорване. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет- Плевен, при редовно уведомяване, не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на М. И. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Решение №440/28.11.2024 г. на Общински съвет- Плевен, управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „ДКЦ ІІ – Плевен“ ЕООД, с което ОбС-Плевен е одобрил класирането на кандидатите в конкурсната процедура за възлагане на управлението, избрал е д-р Д. С. П. за управител на „ДКЦ ІІ – Плевен“ ЕООД и е прекратил пълномощията и освободил от отговорност досегашния управител д-р М. И., първоинстанционният съд е изложил мотиви, че правомощията на общинските съвети по повод вземането на решения по създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определяне на представители в тях нямат административен характер, а оспореното решение не е индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като не е издаден от административен орган при и по повод упражняване на административни правомощия или административна дейност. Приел е, че възлагането на управлението на търговското дружество е особен вид граждански договор, т.нар.мениджърски договор, който е разновидност на мандатния договор. Съществена негова характеристика е равнопоставеността на субектите, поради което породените отношения следва да се уреждат по правилата на гражданското и търговското право, а не по реда на съдебния контрол по АПК. Настоящият касационен съдебен състав намира определението на административния съд за валидно и допустимо, но неправилно. Процедурата по провеждане на конкурса е административна. Съгласно разпоредба на чл.21, ал.1 от Закона за публичните предприятия, условията и редът за провеждане на конкурс за избор на членовете на управление се уреждат в правилника за прилагане на този закон. Отношенията по провеждане на конкурса имат публичноправен характер в защита на обществен интерес, провеждат се от орган с публични функции по закон, при публично обявени правила, с определена общественозначима цел. С откриване на конкурсната процедура между органа, упражняващ правата на държавата по смисъла на § 1, т.7 от ЗПП и участниците в конкурса възниква административно правоотношение. Последното се характеризира с това, че от едната страна на правоотношението, като негов субект, винаги стои публичен орган, а от другата страна е гражданин или организация. Двете страни на административното правоотношение не са равнопоставени, поради това не са налице гражданскоправни отношения, тъй като органът упражняващ правата на държавата осъществява правомощия във връзка с процедурата по Закона за публичните предприятия, по законова представителна власт от собственика на капитала - държавата. По отношение на конкурсната процедура, органът, упражняващ правата на държавата, осъществява властнически правомощия, тъй като извършва действия, продиктувани от позицията на вертикална зависимост спрямо кандидатите за участие в органа на управление на публично предприятие, които действия несъмнено могат да засегнат техния интерес. Поради това, възникването на спорове между страните на административното правоотношение относно съдържанието и обсега на действие на включените в тях права и задължения и/или засягане на законни интереси, следва да се решават по съдебен ред от административния съд. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КРБ е приета обща клауза за обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин е материалноправното основание за включването му в кръга на съдебнообжалваемите актове. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване. Посочената разпоредба обхваща всички административни актове без оглед на техния характер или теоретична квалификация като нормативен, индивидуален, общ и др. При наличието на административно правоотношение, на обжалване по реда на АПК подлежи крайният акт, с който завършва тази административна процедура за избор на управител на лечебното заведение – търговско дружество със 100% общинско участие в капитала. Въз основа на изложеното, прекратителното определение на Административен съд- Плевен следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на същия съд и съдебен състав за произнасяне жалбата на д-р М. И. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Решение №440/28.11.2024 г. на Общински съвет- Плевен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 218 АПК
- чл. 229, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 120, ал. 2 КРБ
- чл. 1
- чл. 21, ал. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 60, ал. 1