Определение № 321 от 29.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 955/2012 г.

По делото е постъпила молба от В. Г. Д. от [населено място] с искане за допълване на постановеното определение № 190/19.03.2013 год., с което е потвърдено разпореждане № 4900/19.10.2012 год. по в.гр.дело № 596/2012 год. на Окръжен съд-Русе за връщане на подадената от жалбоподателя частна жалба против определение № 2225/19.09.2012 год. по в.гр.дело № 596/2012 год., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В молбата за допълване на постановеното определение по ч.т.дело № 955/2012 год., позовавайки се на разпоредбата на чл.250 ГПК молителят твърди, че ВКС не се е произнесъл по цялото му искане и по-конкретно-за прогласяване нищожност на обжалваното разпореждане на Русенския окръжен съд като не е обсъдил наведените в тази връзка доводи и оплаквания в частната му жалба. Моли да бъде прогласена нищожността на разпореждането на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите на молителя и след проверка на данните по делото, намира за неоснователно искането за допълване на постановеното определение. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК, страната може да иска да бъде допълнено решението в случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че с допълнително решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо дали извода на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания. В случая не е налице хипотезата на непълен съдебен акт, тъй като с постановеното определение касационният съд се е произнесъл по съществото на подадената частна жалба, като е потвърдил обжалваното разпореждане на въззивния съд. Неоснователни са твърденията на молителя, че не са били обсъдени възраженията му за нищожност на обжалваното разпореждане на Русенския окръжен съд – предмет на частната жалба. Изрично на стр.2 на определението съставът на ВКС е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на разпореждането на въззивния съд, тъй като е постановено само от съдията докладчик по делото, вместо от тричленния състав. Изложени са и съображения, че по своята същност обжалваният съдебен акт представлява действие по администриране на частната жалба и това действие може да бъде извършено еднолично с разпореждане на съда, по отношение на което съгласно чл.279 ГПК се прилагат правилата на чл.274-278 ГПК, в който смисъл е и т.5 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Поначало в исковия процес, респ. във въззивното производство с разпореждания се решават само процедурни въпроси във връзка с администриране на делото, оставяне без движение на касационната жалба или частната касационна жалба за отстраняване на нередовности или връщането й на някое от посочените в закона основания. Тези разпореждания на съда се постановяват еднолично, тъй като касаят администриране на касационната жалба, респ. на частната касационна жалба – чл.262, ал.2, чл.275, ал.2 ГПК, а не действия, извършвани в качеството на въззивна инстанция по спора, в които случаи съдебните актове на въззивния съд се постановяват в троен състав. С оглед на изложеното постановеното определение по ч.т.дело № 955/2012 год. на ВКС, ТК, І т.о., не е непълно, тъй като съдържа произнасяне по валидността и правилността на обжалваното разпореждане – предмет на частната касационна жалба. В молбата си за допълването му молителят фактически цели пререшаване на поставения от него въпрос за нищожност на разпореждането като постановено от незаконен състав, по който въпрос е налице изрично произнасяне от ВКС. Ето защо, подадената молба по чл.250 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което съставът на второ отделение на Върховния касационен съд