Определение № 9500 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молбата на „СТИЛ – БГ“ ЕООД, ЕИК 126641669 със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Георгиев, както и по молбата на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника му юрк. Стефанова, за изменение на Решение №6912/05.06.2024 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело №1260/2024 г., в частта му за разноските. „СТИЛ – БГ“ ЕООД иска присъждане на всички разноски, така както са посочени в списъка по чл. 80 ГПК, в общ размер на 3 570 лв. Ответникът по молбата – директорът на ТД Митница Пловдив – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Директорът на ТД Митница Пловдив иска да бъде намалено адвокатското възнаграждение на противната страна до размера на минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - „СТИЛ – БГ“ ЕООД - оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд в състав на първо отделение намира молбите за изменение на Решение №6912/05.06.2024 г. по административно дело №1260/2024 г. в частта му за разноските за допустими. Разгледана по същество, молбата на „СТИЛ – БГ“ ЕООД е основателна, а молбата на директора на ТД Митница Пловдив, неоснователна, по следните съображения. С Решение №6912/05.06.2024 г. по административно дело №1260/2024 г. Върховният административен съд в състав на първо отделение е отменил Решение №1040/21.12.2023 г. на Административен съд - Хасково по административно дело №829/2023 г., като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е отменил Заповед №ЗТД 3000-220/82-236402/23.06.2023 г., издадена от директора на ТД Митница Пловдив. Присъдил е в полза на дружеството разноски в общ размер 2 500 лв. В първоинстанционното производство „СТИЛ – БГ“ ЕООД своевременно е заявило искането си за присъждане на разноски в писмено становище с вх. №8868/20.11.2023 г. с приложен към него списък на разноските – 2 200 лв., включващ адвокатско възнаграждение по административно дело №829/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково в размер на 1 000 лв. и държавна такса по същото дело – 50 лв.; адвокатско възнаграждение по административно дело №8575/2023 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по подадената от страната частна жалба, в размер на 1 000 лв. и държавна такса в размер на 150 лв. Становището е докладвано в открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2023 г. Разноските са доказани чрез платежните нареждания за внесените държавни такси и договорите за правна защита и съдействие, съдържащи разписка, удостоверяваща заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. За касационното производство дружеството е претендирало разноски в размер на 1 370 лв., представляващи внесена държавна такса в размер на 370 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Доказало е извършването на разноските чрез представените два броя платежни нареждания за внесената държавна такса и договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка, удостоверяваща заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. Представен е списък на всички претендирани от страната разноски в размер на 3 570 лв. Ответникът в първоинстанционното съдебно производство е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в писмената си молба, заведена с вх. №8986/22.11.2023 г. (л. 89 от първоинстанционното дело). Такова възражение е направено и пред настоящата инстанция от ответника по касация с писмена молба от 27.05.2024 г. (л. 31). При така установените факти настоящият съдебен състав намира за основателна претенцията на „СТИЛ – БГ“ ЕООД за присъждане на сторените разноски по административно дело №8575/2023 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по подадената от него частна жалба против прекратителното определение на административния съд №742/01.08.2023 г. по административно дело №829/2023 г., в размер на 1 150 лв. По аргумент на чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК разноските за воденето на делото пред Върховния административен съд се присъждат от съда, постановил решението по съществото на спора, с оглед изхода на спора. Налице е искане от страната разноските да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане следва да бъде уважено и да бъде изменен размерът на вече присъденото. Неоснователно е искането на директора на ТД Митница Пловдив за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл. 8, ал. 3 от същата в редакцията й в сила от 04.11.2022 г., обн. ДВ, бр. 88/2022 г., приложима към датите на постановяването на всички съдебни актове, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лв., т. е. договореното и заплатено от „СТИЛ – БГ“ ЕООД адвокатско възнаграждение е в минималния размер по цитираната наредба. Едва в отговора си на искането на дружеството за изменение на Решение №6912/05.06.2024 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело №1260/2024 г., в частта му за разноските директорът на ТД Митница Пловдив заявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г., позовавайки се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Настоящият съдебен състав преценява това искане също като неоснователно. Размерът на заплатеното от „СТИЛ – БГ“ ЕООД адвокатско възнаграждение е съответен на предоставената от адвоката защита по трите дела. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение