Решение № 3855 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 130/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. С., чрез адв. Н. Николов като процесуален представител, против решение № 36200 от 04.11.2025г., постановено по адм. дело № 9459/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Налице са оплаквания за недопустимост на оспорения съдебен акт, както и за неправилност на същия поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите за спазена административна процедура по констатиране на строителството и относно вида на строежа с твърдения, че не е извършена проверка на място на строежа и че същият представлява лека дървена конструкция, която е преместваем обект. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед или за връщане на делото за ново разглеждане от административния съд. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на Район „Красна поляна“, СО, чрез пълномощника си гл. юрк. Т. Василева, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност касационната жалба. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Р. С. С. срещу заповед № РКП25-РА-30-19/31.07.2025 г. на кмета на Район „Красна поляна“, СО, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на оспорващия в качеството на собственик и извършител, да премахне незаконен строеж: "дървена пристройка към апартамент № 7“, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, [жк], [адрес], представляващ СОС с [идентификатор] по КККР. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и в съставения констативен акт, а във връзка с вида и квалификацията му - че представлява пристройка към апартамент, т.е. строеж от пета категория, извършен без изискващите се строителни книжа по чл.148, ал.1 ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Немотивирани и неоснователни са доводите в жалбата за недопустимост на оспорения съдебен акт. Противно на твърденията, същият е постановен по допустима жалба и с участието на надлежни страни. Обжалваното решение е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обсъдени са наведените от страните доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на вид, местонахождение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения Констативен акт № РКП25-11/01.04.2025г., който е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Обосновани са изводите на съда за спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за констатиране на строежа. В съдържанието на КА № РКП25-11/01.04.2025г. са отразени фактическите обстоятелства относими към проверявания строеж, установени въз основа на проверка, извършена в хода на същото административно производство, за която е съставен Констативен акт от 26.05.2023 г., но и въз основа на допълнително представени документи, вкл. окомерна скица и снимков материал. Противно на доводите на жалбоподателя, съставянето на акта без проверка на място, но въз основа на документи, отразяващи вида и състоянието на строежа и на данни, събрани при предходни проверки, е допустим процесуален способ за констатиране на строежите. Горното процедиране не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият е реализирал надлежно правото си на защита като е депозирал възражение пред административния орган. Доколкото, двата констативни акта са издадени в едно административно производство, а в хипотезата на незаконно строителство, органът няма задължение да се произнесе с изричен акт, т.е. липсата на произнасяне по КА от 26.05.2023 г. не формира мълчалив отказ, то в случая не са налице пречките за издаване на оспорената заповед по чл.27, ал.2, т.1 и т.2 АПК, както неоснователно се поддържа в жалбата. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С процесната заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ пристройка към апартамент, разположен на втория етаж на жилищната сграда, а от доказателствата към административната преписка и от заключението на вещото лице се установява, че същата е разширение на апартамента, като е изградена от дървена рамкова конструкция – греди и ребра, фиксирани с подсилени метални винтове и шайби към фасадата на сградата, но подаваща се навън, създавайки допълнително затворено пространство, а към терена са вкопани дървени колони посредством метални основи за греди за набиване и допълнително бетониране; конструкцията е обшита с OSB плоскости и е покрита с едноскатен покрив с ламарина и ондулин. Безспорни са и данните за параметрите на пристройката, която е с площ около 13,44 кв.м. При тези установявания от фактическа страна, правилно съдът е приел, че се касае за строеж по см. на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, като е отхвърлил доводите на жалбоподателя за наличие на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Противно на твърденията на последния, изграждането на пристройката от дърво и без масивни строителни конструкции не променя характеристиките й на строеж, а и същата няма предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. От друга страна, в случая е безспорна липсата на строителни книжа за реализираното строителство, а именно на разрешение за строеж, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Процесната пристройка не попада сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.151, ал.1 ЗУТ, видно от събраните по делото доказателства. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, и подлежи на премахване. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила във връзка с отказа за назначаване на допълнителна експертиза. Противно на поддържаното от жалбоподателя, от документите по преписката и от приетата по делото СТЕ, са установени относимите за спора факти, като вещото лице е дало ясен отговор на поставените му въпроси, поради което и по арг. от чл. 201 ГПК вр. с чл.144 АПК, допълнителна експертиза не е била необходима. Не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания на чл. 209, т.2 и т.3 АПК, поради което съдебният акт като допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото и искането на пълномощника на ответника, съдът присъжда в полза на СО разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200,00лв., равняващи се на 102 евро, платими от касатора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,