Определение № 2180 от 01.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1665/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от пълномощника на „АЙСБЕРГ ГРУП“ЕООД с ЕИК:[ЕИК] за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба решение № 410/25.06.2024 г. по в.т.д. № 319/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 109/19.01.2024 г. по т. д. № 56/2022 г. на Софийски градски съд, с което молителят е осъден да заплати на „СММ Комерс“ООД на основание чл.55 ал.1,предл.3 ЗЗД сума в размер на 146 248,20 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, касационна жалба от страна на молителя/постъпила по ел.поща на ВКС на 25.07.2024 г./. Към молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са представени заверени от страната копия от касационната жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, както и доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК; платежно нареждане с дата 25.07.2024 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 146 248,20 лева / сто четиридесет и шест хиляди двеста четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/; платежно нареждане от 31.07.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист - счетоводител при ВКС от 26.07.2024 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 146 248,20 лв. е постъпило по сметката за обезпечения на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размер на присъдената главница общо в размер на 146 248,20 лв. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение