Определение № 9820 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция“ОДОП“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Янев, против Определение № 4128 от 24.04.2025г., постановено по адм.дело № 148/2024г. по описа на Административен съд -Хасково, с което е оставено без уважението искането му за изменение на Определение № 2728/20.03.2025г,, постановено по същото дело, в частта му за разноските. Частният жалбоподател, оспорва задължаването по реда на чл. 77 ГПК на страна, която не носи доказателствената тежест, не е направила доказателствени искания, поради което не дължи внасяне на разноските. Моли съдът да отмени обжалваното определение. Процесуалният представител на ответника – „Гери ХиМ“ ЕООД- заличено търговско дуржество, адв. Ковачева, в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, против подлежащо на оспорване определение, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Хасково е било искане, наименувано “частна жалба“, с вх.№ 4267/25.03.2025г. от Директора на Дирекция“ОДОП“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП - ответник по адм.дело № 148 по описа на АдмС-Хасково за 2024г., за изменение на Определение № 2728/20.03.2025г., постановено по същото дело, в частта, в която НАП е била осъдена да заплати сумата от 890 лева, представляваща дължимия, но невнесен размер на определеното от съда възнаграждение за вещо лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. За да остави без уважение искането, Административен съд-Хасково е приел, че предвид прекратяването на производството поради настъпилата неправосубектност на „Гери ХиМ“ ЕООД в течение на процеса, последното няма как да понесе тежестта за разноски. Решаващият състав е посочил, че заключението на вещото лице, ползва данъчната администрация, тъй като на нея е възложено задължението да докаже изложените в ревизионния акт фактически съображения и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, поради което и последната е останала задължена за разноски по смисъла на чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК съдът може служебно да назначава вещи лица по делото, а според чл. 76, изр. 2-ро от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, сумите за разноски по действия, които са по инициатива на съда, се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата. В случая административният съд, с оглед неизпълнение на разпорежданията му, дадени с определение от 23.07.2024г., определение от 05.08.2024г. за внасяне депозит за вещо лице от ответника по делото, е приложил специалната разпоредба на чл.77 ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК. Наред с това задачите, поставени по съдебно-счетоводната експертиза са допълнени по почин на съда с определение от 07.08.2024г., като е отчетено обстоятелството, че тежестта на заплащане на депозита за възнаграждението на вещото лице е съобразена с доказателствената тежест на приходната администрация относно изложените твърдения в обстоятелствената част на РА за наличие на основание за непризнаване на данъчен кредит и за необходимост от осъществяване на корекция по чл. 78, ал.4 от ЗДДС при неосъществена доставка. След като юридическото лице е прекратено и заличено от ТР, след приключило производство по несъстоятелност, с Решение № 76/26.09.2024г., поставено по търговско дело № 12/2023г. по описа на ОС-Хасково, то последното не съществува в правния мир, липсва загубила в производството страна и не е възможно разноските да й бъдат възложени в тежест. Настоящият състав е запознат с цитираното в жалбата Определение № 10078 от 26.09.2024., постановено по дело № 9352/2024г., което обаче касае възможността за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса за обявените в несъстоятелност юридически лица и е неотносимо по приложението на разпоредбите на чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с пар.2 от ДР на ДОПК, уреждащи отговорността за сторените разноски в съдебното производство. Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,