Определение № 645 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6249/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ж. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-С., срещу разпореждане № 1447 от 25.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2027/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което е върната частната му жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд от 20.02.2013 г./погрешно посочена 20.03.2013 г./, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по гр.д. № 1674/2013 г. по описа на СГС, ГК, 1 с-в, като просрочена. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че частният жалбоподател е бил надлежно уведомен за разпореждането на СГС от 20.02.2013 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по гр.д. № 1674/2013 г. по описа на СГС, ГК, 1 с-в, с получено на 28.02.2013 г. от адв. Б., негов пълномощник и съдебен адресат съобщение, а частната жалба е подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване – едва на 11.04.2013 г., поради което се явява просрочена и я е върнал. При постановяване на обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд не е могъл да съобрази обстоятелството, че разпореждането на Софийски градски съд е било обжалвано с жалба вх. № 26347 от 06.03.2013 г. на А. Ж. В., но жалбата неправилно е била адресирана до Председателя на СГС, а не до въззивния съд - САС. Същата е била подадена в срок, тъй като съобщението за оставяне без уважение на искането на А. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса с разпореждане от 20.02.2013 г. е получено на 28.02.2013 г. от адв. Б., в качеството му на негов пълномощник и съдебен адресат, едноседмичния срок за обжалването му изтича на 07.03.2013 г., а неправилно адресираната жалба срещу него до Председателя на СГС е подадена на 06.03.2013 г. с вх. № 26347, т.е. в срока за обжалването му. По арг. на чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК, съгласно която разпоредба срокът не се смята за пропуснат, когато жалбата е подадена в друг съд или в прокуратура в срока, настоящата инстанция намира, че в случая частната жалба срещу разпореждането на СГС от 20.02.2013 г. е подадена в срок, макар и неправилно адресирана до Председателя на СГС, който е следвало да я изпрати по компетентност на съответния състав на СГС за администрирането й до САС. Ето защо, обжалваното разпореждане, с което въззивният съд е приел, че частната жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд от 20.02.2013 г., с което е оставено без уважение искането на А. Ж. В. за освобождаване от държавна такса по гр.д. № 1674/2013 г. по описа на СГС, ГК, 1 с-в, е просрочена, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане по същество на частната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,