Определение № 8078 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). И. К. З. обжалва Определение № 26035 от 26.06.2026 г., постановено по адм. д. № 6497/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането й с вх. № 18760/01.06.2026 г. Висшият съдебен съвет да бъде задължен незабавно да преустанови разрешения от 27.05.2026 г. достъп през Единния портал за електронно правосъдие до всички съдебни дела чрез КЕП на лица, упражняващи адвокатска професия и е осъдена да заплати разноски по делото. В частната жалба се навежда недопустимост на определението като постановено след като считано от 11.06.2026 г. ВСС е ограничил достъпа до дела, а при условията на евентуалност се поддържа неправилност на съдебния акт с аргумент, че З. е страна по съдебни дела, достъпът до които засяга процесуалната тайна и защитата на личните й данни. Разпореждането се оспорва и в частта му относно разноските с теза, че такива не са своевременно поискани. Иска се обезсилване, евентуално – отмяна на съдебния акт, претендират се разноски. Ответникът по частната жалба, Висшият съдебен съвет, в срока по чл. 232 от АПК чрез юрк. Генадиева, оспорва нейната неоснователност и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 254, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искане с правно основание чл. 250 и сл. от АПК на И. З. да бъде разпоредено на ВСС незабавно да преустанови осигурения достъп през Единния портал за електронно правосъдие до всички съдебни дела, разрешен от 27.05.2026 г., чрез КЕП на лица, упражняващи адвокатска професия. За да отхвърли искането, съдът, съобразявайки мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2024 г., ОСС, I и II колегия, е приел, че не е налице правен интерес от търсената защита, тъй като З. не сочи и не установява непосредствено засягане на свои права и законни интереси от поддържаните фактически действия, а излага доводи за евентуално бъдещо неправомерно ползване на данни и за възможно нарушаване на права без да сочи конкретен достъп до „нейни“ дела и обработване на нейни лични данни. Определението е правилно, но не по изложените в него съображения. Уредбата по глава Петнадесета, раздел I от АПК е средство за защита на гарантирани от закона права и интереси, които са засегнати от фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице. Извън обхвата й са предвидените в нормативен акт правни действия на органа. Защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита срещу неюридически действия на административен орган, извършвани извън определените по закон правомощия на органа, които не са преустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. От разпоредбите на чл. 360в, ал. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за съдебната власт следва, че пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие, представляващ информационна система, чрез която се осигурява възможност за достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. По силата на чл. 360д, т. 7 ЗСВл органите на съдебната власт предоставят безпрепятствен, безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до информация извън тази по т. 1 - 6, предвидена в нормативен акт или в акт на Висшия съдебен съвет. Следователно действията по предоставяне на достъп до електронните дела се основават на закона и на актове на Висшия съдебен съвет. Наред с това искането на З., както сама тя сочи, към датата на постановяване на разпореждането, е лишено от предмет, доколкото неограниченият достъп до делата е преустановен считано от 11.06.2026 г. Естеството на поддържаните от З. действия по предоставяне на неограничен достъп до дела при действието на процесуални норми, сред които чл. 131, ал. 1 ГПК, следва да бъде съобразено при обосноваване на правния интерес по чл. 250 АПК – за образуването на съдебно производство страната по него рядко узнава същия ден. Молителката е заявила, че е страна по граждански и административни дела, по отношение на втората категория АССГ е разполагал с възможност да извърши и служебна проверка в деловодната система на съда. Разпореждането е правилно и в частта за разноските. Действително, претенция по чл. 143, ал. 3 АПК не е заявена от ВСС при първоначалното разглеждане на искането, но това е сторено пред първата касационна инстанция и при изхода на делото присъждането на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции е правилно. Основателно е своевременно заявеното от ВСС искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 60 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,