Определение № 6506 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Венто Перфоманте“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]срещу Разпореждане №1271 от 03.02.2026 г. поправено с Определение №5368 от 08.05.2026 г. на Административен съд - Пловдив, по административно дело № 282/2026 г. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил (оставил е без уважение) искането на дружеството по чл. 250 АПК за прекратяване на фактическите действия на служители на служители на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, изразяващи се в сваляне и задържане на временни регистрационни табели с № [заличен текст] на моторно превозно средство (МПС). Частният жалбоподател – „Венто Перфоманте“ ЕООД, счита обжалваното разпореждане за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че разпореждането е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №6 от 17.12.2025 г на Върховния административен съд (ВАС) по т. д. № 3/2024 г., ОСС, І и ІІ колегия. Сочи, че установяването на административно нарушение по своята природа представлява сложен фактически състав и предполага извършване на редица действия, като приключва с издаването на наказателно постановление (НП). Действията, посочени в чл. 30, ал.19 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), предписват последващи действия по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на контролните органи при установено нарушение – т.е. юридическото лице е санкционирано с влязло в сила НП и продължава да ползва временните табели. Иска отмяна на оспорваното разпореждане и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено незабавно връщане на процесните регистрационни табели. Иска да бъде изискан протоколът за очна ставка по ДП № 15192/2022 г. на 02 РУ на МВР. Претендират се разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 21.08.2025 г. служители от сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив спрели за проверка лек автомобил марка Опел, модел Мерива, собственост на "Венто Перформанте" ЕООД, със временни табели №[заличен текст], управляван от служител на дружеството. С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №4557267 от 21.08.2025 г. на водача са били вменени две административни нарушения: едно за провеждане на разговор с мобилен телефон по време на управление на МПС и второ, че управлява лекия автомобил с поставените временни табели, без в Пътната книжка №1-2025 да са отразени дата на ползване на табелите, пореден номер от дневника, марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното МПС, включително маршрут и цел на предвижването, както и час на излизане и връщане. В законоустановения срок от съставянето на АУАН, водачът депозира възражение, в което излага доводи за това, че пропускът при вписване в пътната книжка се дължи на техническа грешка при попълването и не представлява обществена опасност, че при проверката е предлагал дневника за доказване на извършените вписвания, но той не е бил разгледан от полицейските служители, както и че изземването на временните табели и документите на дружеството би причинило несъразмерни последствия както за неговата работа, така и за дейността на "Венто Перформанте" ЕООД. След извършена проверка на изложените обстоятелства, административнонаказващият орган не уважава възражението, като констатира, че нарушенията са налице. На 23.09.2025 г. началник група в сектор "Пътна полиция" е издал Наказателно постановление № 25-1030-006927 за така установените по-горе нарушения. Против наказателното постановление е подадена жалба пред Районен съд – Пловдив. На 17.11.2025 г. е подадена молба от "Венто Перформанте" ЕООД до Началника на сектор "Пътна полиция", с която дружеството настоява за връщане на иззетите временни регистрационни табели. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че изземването на временните регистрационни табели е осъществено при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и се основава пряко на разпоредбата на чл. 30, ал. 19 от Наредбата, съгласно която при използване на временни регистрационни табели не по установения ред, същите се отнемат. Съдът сочи, че посоченото действие не представлява прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 ЗДвП, а е пряка правна последица, предвидена в специален подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона. Правомощието на полицейските органи да отнемат регистрационни табели при осъществяване на контрол е изрично уредено и в чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд обосновава извод, че извършеното изземване не съставлява фактическо действие, лишено от законово основание по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК, а законосъобразно действие по прилагане на нормативно установен ред. По изложените съображения съдът отхвърля искането. Този извод на съда е правилен като краен резултат. По делото е постъпило Писмо, рег. №103000 - 9457 от 15.04.2026 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, от което се установява, че на 06.03.2026 г., процесните временни регистрационни табели №[заличен текст] са върнати. Към писмото е приложено приемо – предавателен протокол от 06.03.2026 г., който потвърждава изложеното в писмото. Върховният административен съд, след като обсъди твърдението и доводите на частния жалбоподател и провери обжалваното разпореждане, приема следното: Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. Действително е имало несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на обжалваното разпореждане, но с Определение №5368 от 08.05.2026 г. е поправена допуснатата очевидна фактическа грешка. Ето защо доводите на жалбоподателя за противоречи на обжалваното разпореждане с Тълкувателно решение №6 от 17.12.2025 г на ВАС по т. д. № 3/2024 г., ОСС, І и ІІ колегия, са неоснователни. От представените в настоящото производство доказателства се установява, че в хода на производството по чл. 250 АПК са върнати процесните временни регистрационни табели, поради което искането е останало без предмет. С Тълкувателно решение №6 от 17.12.2025 г на ВАС по т. д. № 3/2024 г., ОСС, І и ІІ колегия изрично е прието, че наличието на фактическо действие, което не се основава на административен акт или на закона, е предпоставка за произнасяне по основателността на искането по чл. 250 АПК. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на искането по чл. 250, ал. 1 АПК е правилен, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното разпореждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд