Определение № 74 от 23.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2062/2015 г.

Производството е по чл.47 от ЗМТА. Образувано е по искове по чл.47, т.2 и т.4 от ЗМТА, предявени от Д. Л. Н. срещу [фирма] за отмяна на решение №411 от 05.06.2014 г. по арбитражно дело №411/2014 г., постановено от арбитър Б. Г.. Ответникът [фирма] навежда доводи за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичането на установения в разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗМТА, тримесечен срок, евентуално излага съображения за неоснователност на исковете, поради отсъствие на поддържаните от ищцата основания. С протоколно определение от 26.01.2016 г. по т.д.№2062/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е даден ход по съществото на спора, като в срока за произнасяне, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение констатира, че исковете са недопустими по следните съображения: С клаузата на т.13.4 от Общите условия /ОУ/ към процесния, подписан от Д. Л. Н., договор за револвиращ заем /ищцата във връзка с носената от нея доказателствена тежест не установи неавтентичността на положения под договора от нейно име подпис, респективно неистинността на договора/, е постигнато съгласие, че арбитърът има право да връчва документацията на посочените в договора адреси, а призовките и съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който кредитополучателят след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат получени след изтичане на петия работен ден след изпращането им, като призовките и съобщенията се считат получени след изтичането на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресатът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В процесния случай се установява, че решението по арбитражното дело е изпратено на посочения от ищцата в договора адрес, като е видно, че с товарителница №1051004204030 на пощенския оператор „Е. експрес”, на 18.06.2014 г. и на 19.06.2014 г. са направени опити за връчване на арбитражното решение, но поради обстоятелството, че лицето е отсъствало /код 5, с който се обозначава това обстоятелство, съгласно разясненията посочени в товарителницата/, пратката е върната. При изричното разграничаване на хипотезите по т.13.4 от ОУ „адресатът е заминал“ и „преместен е на друг адрес“, следва да се приеме, че в първата хипотеза се включва всяко едно отсъствие на адресата от адреса, независимо от причината за отсъствието, стига да е различна от „преместването на друг адрес“. В този смисъл и при установеното по делото отсъствие на ищцата от адреса, е налице предвидена в т.13.4 от общите условия хипотеза, при настъпването на която е приложима предвидената от страните фикция за редовно връчване на арбитражното решение. Постигнатото между страните съгласие по този въпрос е задължително за тях, поради което арбитражното решение се счита за редовно връчено след изтичането на пет работни дни от 18.06.2014 г. /датата на първото посещение на служител на пощенския оператор до адреса на ищцата, предвид липсата на данни за датата на изпращане на решението от арбитъра/. От този момент до постъпването на исковата молба в деловодството на ВКС на 28.04.2015 г. са изминали повече от десет месеца и тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.48, ал.1 от ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението, производството по делото е недопустимо и подлежи на прекратяване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 от ЗМТА