Определение № 946 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11997/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Сирма“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Стамов, против Определение № 3462 от 11.11.2024г., постановено по дело № 599/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №1/14.02.2024г на главен инспектор по приходите при Община Чирпан, в частта му за отказано право на възстановяване на събрани задължения за ДНИ и ТБО за 2017, 2018г, 2019г, 2020г и 2021г в размер на 50 317.25лв. / за разликата над 8 516.04лв до 58 887.29лв/, мълчаливо потвърден на 03.06.2024г от Кмета на община Чирпан, и е прекратил производството по делото. Частният касатор навежда доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, по подробно изложени съображения в частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частнaтa жалби за допустимa-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледанa по същество e неоснователнa по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Стара Загора е била законосъобразността на АПВ № 1/ 14.02.2024г. на главен инспектор по приходите при Община Чирпан, в частта му, с която е отказано възстановяване на разликата над 8 516.04лв до 58 887.29лв, представляваща събрани суми за ДНИ и ТБО за 2017г, 2018г, 2019г, 2020г и 2021г, както и в частта му, с която за същите периоди и видове задължения е признато правото на възстановяване на сумата от 8 516.04 лв. вместо на сумата от 8 587.47лв. За да остави без разглеждане жалбата на „Сирма“ АД срещу горецитирания административен акт и да прекрати производството по делото, съдът е счел, че касаторът е оспорил АПВ по административен ред с жалба вх. № 30-00472/23.07.2024г. и съобразно нормата на чл. 156, ал. 4 е формирано мълчаливо потвърждаване на акта в обжалваната му част от горестоящия орган. Според съда правото на съдебно оспорване на процесния акт е преклудирано, тъй като към 22.07.2024г - датата, когато е депозирана жалбата по съдебен ред, е изтекъл 30- дневният срок съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Така постановеното определение е правилно. Несъстоятелни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не е проявил процесуална активност да събере административната преписка в цялост. Същата е ангажирана по делото на л. 21 с писмо Изх. № 30-00472-001 от Община Чирпан. По молба на касатора „Сирма“ АД съдът е задължил административния орган като му е предоставил възможност да ангажира повторно административната преписка, като в отговор същият е посочил, че преписката е предоставена в цялост именно с горецитираното писмо (л. 45). В тази връка решаващият състав не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се посочи също, че надлежното връчване на АПВ е относимо към спазване на срока за оспорване по административен ред пред по-горестоящ в йерархията орган и е ирелевантно за преценката по чл. 156, ал. 1, респ. ал. 5 от ДОПК. След като е узнал за издадения неблагоприятен за него административен акт, с депозирането на жалбата от 25.03. 2024г. дружеството е инициирало оспорването му по административен ред, като в случая приложение намира разпоредбата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, тъй като решаващият огран не се е произнесъл в срока по чл. 155 от ДОПК. Следователно от 04.06.2024г. за жалбоподателя е възникнала правна възможност и започнал да тече 30-дневният срок за оспорване по съдебен ред на процесния АПВ /чл. 156, ал. 5 ДОПК/, който е изтекъл на 03.07.2024г., поради което депозираната на 22.07.2024г. жалба от касатора, правилно Административен съд-Стара Загора е счел за просрочена. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на решаващият състав, че постановяването на решение, издадено от горестоящия административен орган по законосъобразността на оспорения АПВ на 09.07.2024г., т.е след изтичането на преклузвивния срок по чл. 156, ал.5 от ДОПК, не възстановява пропускането му. От ангажираните пред настоящата инстанция копие на жалба и разпечатка от електронната поща на дружеството, противно на твърденията на касатора, че жалбата е изпратена преди изтичането на преклузивния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, не би могъл да се обоснове извод, че е било налице редовно сезиране на административния съд по надлежния ред, доколкото последното не осъществено по правилата на АПК и ЗЕДЕП. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,